Майкъл Конъли - Блудна луна

— Левак — каза той.

— Какво? — попита Грималди.

— Убиецът. Бил е левак. По всяка вероятност.

Джак зае предполагаемото място на убиеца, протегна лявата си ръка и кимна. Идалго бе прострелян в лявото око. Човекът беше стоял точно срещу него, следователно бе държал пистолета в лявата си ръка.

Плъзна поглед към таблата и стената. В офиса си имаше няколко книги за разплискването на кръвта — как да се открие значението на елипсовидните или кръглите капки и прочее. Но никога не беше стигал по-далеч от уводните глави, защото материята му се струваше ужасно досадна и рядко му влизаше в работа. Какво можеше да се разбере от гледката пред него? Не много. Идалго бе убит. И толкова.

— Някой да е съобщавал за изстрел? — попита Карч.

— Не — отвърна Грималди. — Но исках да е изолиран, затова съседните стаи не бяха заети. Не знам дали е свързано с убийството, но снощи на този етаж имаше тревога за пожар.

Джак го погледна.

— Към единайсет — поясни директорът на казиното. — Някой оставил цигара върху количка за румсървиз точно под детектор за дим.

Карч посочи мъртвеца.

— Той евакуирал ли се е? Напускал ли е стаята?

— Поне аз не знам. Наредих да подготвят записите, за да прегледаме всичко.

Джак кимна, но нямаше представа какво би могло да е значението на тревогата. Отново погледна трупа.

— Струва ми се, че това тук е нескопосан опит да се инсценира самоубийство. Но…

— Не е било самоубийство. Вило си е обир.

— Знам, Винсънт, знам. Изслушай ме. Казах опит за инсцениране. При това кофти опит. Просто ме доизслушвай преди да ме прекъснеш.

Реши да прекрати с коментара на огледа. Щеше да остави Грималди сам да разбере какво се е случило. Но го безпокоеше присъствието на белезниците на местопрестъплението. Защо не му ги бяха свалили?

— Винсънт, претърсихте ли основно апартамента за парите?

— Да, няма ги. Заедно с куфарчето.

— Ами ключовете му?

— Какви ключове?

— Ключовете. — Карч посочи към китката му. — Къде са ключовете за белезниците?

— Не знам, Джак. Не съм виждал никакви ключове. Онзи, дето е взел парите, сигурно е прибрал и тях. Но го очаква изненада.

— Каква изненада?

— Ключът за куфарчето не е там. Господин Бла… хм, шефът на тоя дебелак не искаше той да го отваря. Може да се е страхувал, че ще изпука част от тях долу в казиното. Ключът е у мен, но не и скапаното куфарче. То е с електронна защита — действа като зашеметител. Ако някой се опита да го отвори без ключа, здравата ще си изпати. Шейсет хиляди волта.

Карч кимна, извади от джоба си малък бележник и химикалка и си записа за ключа и куфарчето.

— Какво пишеш, Джак?

— Водя си бележки, за да си изясня нещата.

— Не искам тази информация да попадне в чужди ръце.

Карч само го погледна и Грималди каза:

— Знам, ще бъдеш дискретен, но все пак…

Джак заобиколи леглото и погледна часовника върху нощното шкафче. Приличаше на „Ролекс“. Той пъхна химикалката в металната верижка и го вдигна така, че да разгледа задния капак.

— Убиецът е бил достатъчно умен, за да познае, че е фалшив.

— Всеки от бранша би го познал, Джак. Тези ментета се продават за петдесетачка на тротоара пред всяко заведение на „Фримонт“. Просто убиецът е бил достатъчно умен, за да вземе проклетите пари, и толкова.

Карч кимна и остави часовника, отиде до гардероба, отвори го и се наведе над сейфа. Вратичката му беше открехната. Вътре нямаше нищо.

— Разкажи ми за този тип, Винсънт. Кога е пристигнал във Вегас?

— Преди три дни. Не бях сигурен кога ще стане разплащането. Просто трябваше да сме готови с парите. Идалго пристигна в понеделник и оттогава чакахме.

Джак приклекна и притвори вратата на сейфа, за да разгледа клавишите.

— През цялото време ли си стоеше в стаята?

— Не, играеше в казиното. Дадох му кредит и копелето започна да ме обира. Господи, мислех си, че ако скоро не предадем парите, тоя ще ни докара до фалит.

Карч се завъртя и го погледна.

— И колко спечели, Винсънт?

— В понеделник му дадох петдесет пчелички. До снощи ги беше превърнал в сто бона, че и отгоре. Страхотно играеше. Раздаваше бакшиши на стотачки, като че ли са тоалетна хартия.

Джак отново насочи вниманието си към сейфа, но всъщност не го виждаше. Обмисляше думите на Грималди.

— Разбираш ли какво си направил, Винсънт? Сам си си виновен.

— Какво искаш да кажеш, мамка му?

— Дал си му пари и той ги е превърнал в още повече. И се е перчел пред всички. В този град това е все едно да пуснеш кръв във водата, Винсънт. Това е привлякло акулите към твоя дебелак.