Майкъл Конъли - Блудна луна

Прозорците на едната стена в офиса гледаха към залата. Точно зад бюрото имаше врата, която водеше към наблюдателния пост. До него можеше да се стигне само оттук и Грималди никога не му беше предлагал да излезе на балкона, за да погледне към казиното. Това ядосваше Карч, още повече че директорът го знаеше.

— Какво открихте? — попита Грималди, докато спускаше щорите на прозорците към залата.

— Изненада — без да откъсва очи от четирите екрана, активирани на видеостената, отвърна мъжът зад бюрото.

— Обясни ни.

Думата „ни“ накара служителя да вдигне поглед. Той кимна на Карч и отново заби очи в екраните.

— Според мен този тип е бил обран от жена.

— Покажи.

Джак остана от отсрещната страна на бюрото и погледна през стъклената врата, която водеше към балкона. Грималди не си направи труда да му представи другия мъж.

През следващите пет минути служителят им показа записите, проследяващи последната вечер на Идалго в казиното. Там имаше достатъчно камери — както във всяко казино в Лас Вегас, — които не изпускаха човек от поглед, щом влезеше в така наречената видеомрежа. Най-добрите служители помнеха квадрантите на мрежата и само с няколко удара по клавиатурата можеха да прескачат от една камера на друга и да следят даден обект.

Човекът на Грималди постъпи точно така, само че не беше на живо. Просто бе сглобил кадрите на Идалго от предишната вечер. Дебелакът игра бакара и двайсет и едно, дори няколко пъти заложи на рулетка. На каквото и да играеше обаче, той почти не разговаряше с другите играчи и със служителите на казиното. Накрая, когато в долния ъгъл на екрана се виждаше, че часът е 22:38, той се насочи към ВИП-рецепцията и взе алуминиевото си куфарче от сейфа. Там го пресрещна човек от охраната, който тръгна заедно с него към асансьорите.

— Кой е този? — попита Карч.

— Казва се Мартин — отвърна Грималди. — Началник смяна е. Работи тук от две години, премести се при нас от „Нугит“. Наредих му да охранява дебелака цяла седмица.

— Ще трябва да поговорим с него.

— Не знам с какво ще помогне това, но няма проблем.

Служителят посочи един нов кадър. Идалго и Мартин влизаха в един от асансьорите. Дебелакът извади електронната си карта от джоба, Мартин я взе, пъхна я в отвора на таблото и натисна бутона за двайсетия етаж. Макар записът да беше без звук, ясно се виждаше, че двамата не разговарят.

— Това е всичко — каза служителят.

— В коридорите няма камери, така ли? — попита Карч.

— Не. След слизането му от асансьора губим следите му.

— Ами когато по-късно се е задействала алармата за пожар? — каза Грималди. — Някаква следа от него?

— Нищо. Проверих всички камери от асансьорите и стълбището. Не се е еваку…

— Почакайте малко — внезапно го прекъсна Карч. — Върнете назад. Записа от асансьора.

Служителят погледна Грималди, който кимна, върна записа и го пусна отново. Тримата безмълвно го изгледаха. Сега забелязаха, че преди Идалго да бръкне в джоба си и да извади електронната карта, Мартин му казва нещо.

— Винсънт, Мартин е началник смяна, нали така?

— Да.

— Той не трябва ли да има собствена карта?

Грималди помълча малко, замислен едновременно над видяното и над смисъла на въпроса.

— Копеле. Взе картата на Идалго, въпреки че можеше да използва своята.

— Защото може да не я е носил.

— Защото може да я е дал… къде е оная жена, за която приказваше?

Служителят натисна няколко клавиша и на екрана се появи залата за бакара. Играеше само Идалго. С помощта на вградената в пулта мишка мъжът превъртя записа напред и посочи една жена, която стоеше облегната на перилата, отделящи салона от останалата част на казиното.

— Ето я. Прави се на разсеяна, но го наблюдава.

Той продължи да превърта записа. Тримата мълчаливо гледаха екрана. Жената като че ли си почиваше. Носеше през рамо раничка и в едната си ръка държеше черен сак. Сякаш току-що беше пристигнала в хотела и чакаше съпруга си, отишъл да изиграе набързо няколко ръце на двайсет и едно преди да се качат в стаята си. Но погледът й на два пъти крадешком се плъзгаше към салона и очевидно попадаше право върху Идалго. На Карч му се стори странно, но това не бе достатъчно.

— Той е единственият играч в залата — каза Джак. — Кого другиго да гледа?

— Вярно е. Но аз проследих и нея.

Служителят извади касетата и зареди нова. Грималди се наведе, за да вижда по-добре. Карч опря длани върху бюрото и също се наведе. На екрана се появи жената с двете чанти. Кадърът показваше влизането й в казиното в 20:00. Тя се насочи към ВИП-рецепцията, където получи някакъв плик.