Майкъл Конъли - Блудна луна

— Това трябва да е ключът — рече директорът. — Скапаният ключ на Мартин!

Джак си мислеше същото, но не каза нищо. Мислеше си също, че тъмните къдрици, които обрамчваха — и скриваха — лицето на жената, трябва да са перука. Тя отиде до един от телефоните във фоайето и обърната с гръб към камерата, навярно отвори плика. После се завъртя и тръгна към казиното. Записът я проследи до асансьора на „Юфрейтиз“.

— Адски е опитна — отбеляза служителят. — Нито веднъж не погледна нагоре. С тая шапка и перуката все едно че се крие под чадър.

Карч се усмихна. Човекът имаше право. Тази жена беше професионалистка. След като знаеше какво е направила на двайсетия етаж, Джак не можеше да не й се възхищава.

В асансьора жената извади от задния си джоб електронна карта и я вкара в отвора на таблото.

— Ето го ключа — рече Грималди.

На Карч му се искаше директорът да млъкне и само да гледа, но не му каза нищо.

— Добре — продължи служителят, докато набираше нова команда на клавиатурата. — Слиза на двайсетия етаж и до четири часа няма нито следа от нея. Междувременно обектът се качва в стаята си да нанка. Но в четири нашето момиче слиза долу и вижте само какво носи.

Картината се промени и тримата видяха жената в асансьора. Раницата висеше през рамото й, но сака вече го нямаше. Вместо него носеше алуминиево куфарче.

— Изглежда ли ви познато? — попита служителят.

Карч се наведе още по напред — всъщност почти легна върху бюрото. Вече не се съмняваше. Човекът бе прав. Тя носеше куфарчето от стаята на Идалго.

— Скапана кучка — спокойно рече Грималди. — Гепила е моите пари.

— Проследи ли я навън? — попита Карч служителя.

Той само посочи към екрана. Очевидно си мислеше, че такъв очевиден въпрос не се нуждае от словесен отговор.

Жената с куфарчето мина през казиното и се запъти към южния изход. Джак знаеше, че той не води към някой от паркингите, а към алеята за Лас Вегас Булевард.

— Не е излязла през главния вход, Винсънт — каза той. Напрегнатият му глас накара Грималди да го погледне. Възрастният мъж вдигна вежди.

— Не е паркирала тук, защото не е искала камерите да заснемат колата й — поясни Карч. — Затова я е оставила някъде другаде и е дошла пеш.

Той посочи екрана, макар че на него вече не се виждаше нищо.

— Южният изход — рече Джак. — Насочила се е към „Фламинго“.

Впечатлен, Грималди кимна.

— Картата на парите. Имаш ли хора там?

— Няма проблем.

— Тогава действай.

— Чакай малко, Винсънт. Ами Мартин? Трябва да започнем с него.

— Аз ще се заема с това. Ти върви след парите, Джак. Парите са най-важни и нямаме никакво време.

Карч кимна. Грималди беше прав. Спомни си за асото купа, което бе намерил в стаята на двайсетия етаж. „Следвай парите. Следвай картата на парите.“

— Е, какво чакаш?

Джак се откъсна от мислите си и вдигна очи към директора.

— Тръгвам.

Той хвърли поглед към вратата на балкона и се насочи към изхода на кабинета. На прага спря и се завъртя.

— Винсънт, няма да е зле да пратиш някого горе, за да провери вентилационните шахти във втората стая.

— Защо?

— Тя се е качила с две чанти, раничка и сак. На излизане носи само раницата и куфарчето. Къде е сакът?

Грималди замълча за миг, после се усмихна, впечатлен, че Джак е забелязал отсъствието на сака.

— Ще наредя да проверят. Дръж ме в течение. И не забравяй, времето изтича.

Карч кимна и излезе от стаята.

Напусна „Клеопатра“ по същия път, по който преди няколко минути бе видял да излиза жената на видеоекрана. Докато минаваше между масите и заобикаляше кретените, които лениво му се изпречваха на пътя, мислите му бяха насочени към нея. Беше извършила почти съвършен обир. Един поглед повече към обекта на масата за бакара. Единствената й грешка. Иначе навярно още щяха да се чешат по главите. И все пак нямаше как да не й се възхищава. С нетърпение очакваше да се срещне с нея. И не се съмняваше, че този момент ще настъпи. Жената бе добра, но той беше по-добър.

Джак грубо блъсна настрани някакъв мъж по къси панталони, който разсеяно зяпаше нагоре през стъклените стени на атриума.

— Що не внимаваш бе? — възкликна мъжът.

Карч хвърли поглед назад, без да забавя крачка.

— Мамка ти, говнар скапан. Отивай да си изгубиш парите.

— Кво искаш ти бе? — извика непознатият.

Джак спря и се обърна. Мъжът веднага разбра, че е прекалил, и заотстъпва. Очите им се срещнаха. Карч се усмихна, за да му покаже, че го е накарал да избяга като хлапе.