Майкъл Конъли - Блудна луна

— И сам се сещам, Винсънт. Ла Куба Ностра.

Двамата с Винсънт вече бяха разговаряли за този хибрид. Прехвърлени от североизток бойци на мафията се съюзяваха с кубински емигранти в Маями и овладяваха организираната престъпност в южна Флорида. Сред разузнаването на подземния свят се носеше слух, че преди няколко години групата тайно е организирала референдум за допускане на хазартни игри в щата и че се е провалила. Изглеждаше напълно логично сега да се опитват да инвестират парите си другаде.

В Невада нямаше нужда от референдум. Само трябваше да спечелят на своя страна Комитета по хазарта и сегашните управници на града. Фактът, че Лас Вегас е рожба на гангстерска мечта и че десетилетия наред е бил управляван от хора, свързани с мафията, потъваше в колективната амнезия на обществото. Вегас се бе превърнал в истински американски град. В него имаше пиратски кораби, макети на Айфеловата кула, водни пързалки и туристически Блакчета. Прекрасно място за семейна ваканция. Проблемът беше, че всеки път, щом започнеха да строят нов комплекс в пустинята, багерите на прогреса копаеха опасно близо до останките от действителното наследство на града. И някои от синовете и внуците на тези предци — дори на онези, които бяха погребани в пустинята — не можеха да се откажат от миналото.

— Нямам намерение да говоря за Лос Анджелис Куба Ностра — като че ли едновременно с италиански и кубински акцент отвърна Грималди. — На мен ми е припарило под гъза, а ти се правиш на много умен.

— Добре, Винсънт. Да се върнем на въпроса. Какво се е случило?

Директорът на казиното се обърна и се загледа през прозореца.

— Както ти казах, съобщиха ми, че щяло да има проблем и че ако го решим, щели да платят колкото трябва.

— Защо се обърнаха към теб?

— Защо ли? Защото имам връзки. Ти не струваш и пукната пара, Джак, но аз работя тук от четирийсет и пет години. Вече отдавна съм бил във Вегас, когато на баща ти за пръв път му се е надървил. Видял съм много. Зная много.

Грималди погледна през рамо към Карч. Старецът му напомняше, че му е известно тъмното му минало. Джак сведе очи и веднага му се прииска да не го бе направил.

— Добре, Винсънт. Колко щеше да струва тази малка прочистваща операция?

— Пет милиона. Два и половина в аванс, останалото след гласуването на Комитета.

— И предполагам, че твоята намеса в сделката е щяла Да ти осигури мястото тук след смяната на собствениците.

— Нещо подобно, Джак. И щеше да осигури и твоето. Всички мои хора щяха да спечелят. Щяха да ме повишат в главен управител. Тогава сам щях да избера кого Да направя директор на казиното.

— Ами Ектор Бланко? Той би искал да постави там свой човек.

— Няма значение. Според условията на сделката решението е мое.

Карч се изправи и застана до Грималди пред прозореца. Продължиха да разговарят, загледани към планината отвъд пустинята.

— Значи онзи тип на леглото, Идалго де, е дошъл тук с аванса и са го ограбили. Това като че ли си е техен проблем, Винсънт. Не твой. Не наш.

— Проблемът е мой, а следователно и твой — отвърна Грималди с безизразен, сериозен глас и добре премерени думи. Беше свалил маската си и Карч знаеше, че в такива моменти е най-опасен. Като куче с премазана опашка. Само да се опиташ да го погалиш и ще те захапе за ръката. — Аз уредих сделката. В мига, в който Идалго слезе от самолета на „Маккарън“, и той, и парите бяха под моя опека. Така смятат онези от Маями.

Той замълча и когато отново заговори, в гласа му се долавяха отчаяни, навярно дори умолителни нотки.

— Трябва да намеря парите, Джак. Докладът на Комитета по хазарта ще бъде отпечатан във вторник. След това ще е късно да се променя. Трябва да намеря парите и да платя, иначе продажбата отива на майната си. А тогава момчетата от Маями ще ми пратят хората си.

Грималди отново посочи с брадичка, този път към пустинята.

— И ще ме отведат там. При другите от Лас Вегас, които не са знаели как да си вършат работата.

Той рязко поклати глава.

— Аз съм на шейсет и три, Джак. Четирийсет и пет скапани години в тоя град и ето какво ще получа.

Карч го остави да се помъчи десетина секунди преди да му отговори.

— Няма да го допуснем, Винсънт. Няма.

Грималди кимна и устните му се извиха в мрачна усмивка.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб, Джак.

Карч започна огледа с положението на трупа и разплисканата по таблата и стената кръв. Когато го бяха застреляли, дебелият мъж навярно беше седял на леглото. Убиецът трябваше да е стоял близо до него.