Димитър Подвързачов - Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

Дип ако ти е пламнала главата,

иди да я тактисаш [поставиш] на чешмата!

Кендине-гел! [опомни се] На себе си ела!

— Веднъж султана — кой е бил, не зная —

повикал садразама [великия везир] във сарая,

завел го баш до пенджерата сам

и казал: — Туй е, гдето ти говорих:

виж гаргата на онзи кичест орех

и разтълкувай ми що прави там!

Погледали бир-кач дакика [няколко минути] двама,

султана, и до него садразама,

какво се еглендисва [занимава] тая гад…

— Падишахъм! — тогаз рекъл везира. —

Таз тайна много лесно се разбира —

ще ти я разтълкувам осахат! [веднага, на часа]

Таз гарга скърши орех чак отгоре

и на земята като го събори,

при него литне долу чабуджак: [тутакси]

разтвори гага, да го глътне мери,

па седне върху него, притрепери,

остави го — и хвръква горе пак.

Събаря друг, със гага го опитва,

след туй с крака назади го подритва,

възседне го като биниджи [ездитен] кон

и като калайджия повърти се,

докато и от него възгечтиса [отказва се]

и хвръкне пак към друг увиснал клон.

Падишахъм! Таз жалка животина

е умна колкото мъже петима,

Аллах й дал зеде-зеде фекир: [в повече разум]

тя мери ореха отпред със гага,

но мери и отзад дали приляга —

зер, да го глътне — ами по-подир?

И ти, Ружди, не ставай аджамия: [неопитен]

роден си гюч-беля [мъчно, трудно] за кафеджия —

не гълтай едър орех, кафадар! — [другар]

Кючук-Хасан погледна дяволито

оджака, дето смъркаше Руждито,

и весело заключи: — Окадар! [толкова]

Кара-Мехмед, Дали-Хюсни и Кьор-Осман —

и трима баш авджии в мемлекета — [държава, край]

в зори нарамиха виран-чифтета, [разнебитени пушки]

поеха кърищата — за глиган…

Ха тук, ха там, изръшнаха гората,

изтрепани, пребити, гладни.

Но все пак знаеха си: лов ще падне.

Хич може ли: за срамотата

на касабата [малък град]

да се завърнат празни. Не, напред,

Хюсни, Мехмед! —

Осман надава вик,

държейки пушката си на титик… [готова, насочена]

И ето най-подир — виж късмет! —

хем едър лов насреща — не глиган,

а хубав млад рогач… Дойде таман,

и трима гръмнаха в превара —

свалиха го… Бре, майката му стара! —

Зарадваха се, туй се казва лов!

Опипаха го с трескава любов

и както всеки път,

започнаха да го дерат…

(С известна страхопочит несъмнено,

защото времето бе забранено!)

Но ето — на дрането във разгара

(пък що рогач бе — саде лой!)

гласът на горския извика: — Стой!

Отгде го дяволът сега докара?!

Уплашиха се тримата авджии,

зер то законът е кара-беля: [черна беля]

бре актове, бре глоби, бре дела —

по-харно бягай от таквиз ваджии —

и докат пушката на горския изтрака,

и тримата изчезнаха в шумака:

на бягането няма страх, ни срам —

какво ще му направиш на качака?! [беглец, контрабандист]

Ала страхът им всъщност бе така голям,

че пушките им останаха там…

Но пак, нали да пати имало глава —

не мина месец-два —

аллах, аллах, каква напаст велика:

кадията ги тримата повика!

Поглеждат: вътре горският навел главата,

кадията поглажда си брадата,

и трите пушки — до стената…

— Бре, хаирсъз кераталар, [негодници] кажете вие,

рогача кой уби — там, на „Иглика“? —

кадията извика: —

Хем никой нищо да не крие!

Кажи, Хюсни! Мехмед! Кажи, Осман!

И тримата в един глас: — Вай аман,

кадъ-ефенди, нямам си хабер!

Не съм бил там! Щраф давам цял кемер, [кожен пояс за пари]

фекат, [но] на хакерине [така се пада] ще отиде зян!

Кадията не се показа строг.

Запита ги повторно, пак получи: — Йок! —

И тутакси реши: — Добре тогава!

Понеже доказателства особни,

решителни, подробни

към делото не виждам — аз ви оправдавам…

Друг някой безбели [очевидно] е бил

тоз, който е рогача там свалил

във забранено от закона време.

Но нашто правосъдие не дреме —

ще се погрижим ний да го открием.

А вий бъдете си сега рахат,

идете си по живо и по здраво —

защото правото е право:

законът е един за беден и богат!

Наскачаха и тримата тогаз —

Хюсни, Мехмед, Осман — тозчас

готови да си тръгнат вече.

И щом кадията нехайно рече:

— Понеже сте невинни вий, момчета,

вземете си и своите чифтета! —

те грабнаха ги бързо от стената

и втурнаха се към вратата…

— Стой! — кресна им кадията тогава. —

Така ахмак-авджия се издава —

сега е вече явно чия е вината:

закарайте ги тримата в хапсаната! [затвора]