Димитър Подвързачов - Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

тогаз — да моли от Аллаха здраве,

а той сам трябва сметката да прави…

— Как, сметка ли?

— Годините ще смята:

събира своите и на жената

(доколкото можал да ги научи!),

дели на две — и трябва да получи

бездруго само тридесет и девет!

— Как? Тридесет и девет казваш?

— Евет! [да]

Аз, да речем, съм днеска на шейсет:

мен стара баба хич не ми се пада! —

Така е заповядал Мохамед! —

Вземи калема: колко да е млада?

Ще видиш: осемнайсет! — Пресметни я!

Е, хайде, нека да е хаирлия!

И Низами отпусна гърлен глас

и се изсмя, речи, като паша…

Все пак той нежна имаше душа

за чувства, увлечения и страст…

След туй напълни втори път чубука,

извади прахан, пална и засмука…

Откакто се хавата [времето (метеорологическо)] бузаттиса, [застуди се]

от баа-бузу [гроздобер] насам, и замириса

на соуклук, [студ] на Божич и на сняг —

с Кючук-Хасан избягахме в превара

от ферафлъка летен под чинара

и се прибрахме в кафенето пак.

Там — все познати, стари османлии,

брадати първенци, все мераклиии

за кротък кеф и татлъ-мохабет, [сладък разговор]

на одъра, с бройници, по чорапи,

разказват поучителни майтапи

и стари мъдрости… Услу-миллет! [мирен народ]

Обичах разговорите им умни

и тия конференции безшумни,

най-много пък — адета им свещен:

щом някому доспи се — току млъкне,

усулла [с лекота] на хасърчето се смъкне

и тезелден [бързо] захърка сън блажен…

Там именно веднъж един приятел

оплака се, че нещо зло изпатил:

— А, много лошо — каза, — чок фена! [много лошо]

— Не се плаши! — Кючук-Хасан му рече. —

От лошо има по-лошо, човече!

И ни разказа приказка една:

Кадир-аа срещал своя дост Алия,

че из сокака води го заптия.

— Къде отиваш? — пита. — Зло, кардаш: [брат]

отивам да ме бесят във конака!

— Ех, няма нищо! Ти недей се плака,

че по-зло има и от злото баш!

— От туй по-зло?! — помислил си Алия. —

Тоз керата [негодник] е бучук-акаллия! [полуумен]

И отишел в конака. А пък там,

когато да го качват на въжето,

пристига от султана ирадето: [заповед]

да го не бесят, заваллъ. Тамам! [точно]

Зарадвал се Алия. За Кадира

решил, че анджак нищо не разбира:

янлъш [лъжливи] пророци по дюнята [света] бол!

Но щом прочели края на писмото,

видял, че има по-зло и от злото:

вместо въже — забили го на кол!

Веднъж, не знам отгде се бе вземало

едно листо от вестник „Папагало“

на масата във нашто кафене.

Келеш-Осман се дълго в него взира,

макар че — знам го — нищо не разбира,

Келеш-Осман със кривото чене.

Той вдигна си главата най-подире

и ходжата Джевдет с очи подири:

— Джевдет-бей, тук прочетох аз „Талйан“;

що значи тоз лаф „Талйан“, кажи ми,

дали е някое фрънсъшко име,

или е от микроба — джинс хайван [вид животно]? —

Джевдет-бей се засмя: — Тю бре, Османе!

Туй и децата знаят го. „Талйан“ е

голяма риба — чок биюк балък! [много голяма риба]

Но чу се гърлест смях току отзад —

Селим-аа ходжа весел вик нададе:

— Как? Риба? Ти да нямаш тамазлък? [не си на себе си]

И продължи: — „Талйан“ е тъй, което

не знаете: най-първи във морето

и най-голям, биюк-биюк вампор! [голям параход]

— Вампор ли? Бош лаф е това! — извика

Сюргюнлю-ходжа, най-сарп [суров, строг] граматика:

— Вай прост инсан! [човек, народ] Коджа видяхте зор!

И двамата за нищо ви не бива!

„Талйан“ е баш-гюзелли, най-красива

и най-голяма касаба в света! —

Внезапно публиката се раздвижи,

Люфтито спря Карт-бейолу да стриже

и всички плахо зяпнаха уста.

И чуха се ръмжения тогава:

— Що дума той! Олурму! [бива ли!] Тъй не става!

Аиптър-шей, — това е срамота!

Валла-билля, та кой не знай, че няма

по-красна касаба и по-голяма

от биринджи [първи, единствен] Истамбул на света?!

Сюргюнлю-ходжа се видя в почуди,

но бързо да добави се принуди,

че тоз „Талйан“ е бамбашка торпак, [съвсем друга земя]

и да признае, малко недоволен

че от Истамбул той е все по-долен

бари един пръст сигур — бир пармак. [един пръст]

Но тук вратата се отвори бавно

и в кафенето влезе важно, плавно

мюфтията Сабри-бей, учен мъж.

Посрещнахме го всички с теманета,

той седна кръстом-ноги до кюмбета

и заговори току изведнъж:

Ефендилер, аз бях ей там отвънка

и чух каквото тука вашта лонджа [събрание] дрънка

за този прост, но назик [деликател] лаф „Талйан“.