Димитър Подвързачов - Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

— Така му отговорих на Копука

и му разправих за добра поука,

една арабска мъдрост — бир хикмет. [една мъдрост]

— Дели-Молла, по прякор Кеседжия,

със саблята си клал на поразия —

по кърищата сарп [суров, строг] хайдутин бил;

клал где когото срещне — млади, стари,

зенгини, [богати] фукари, [бедни] коджа-туджари — [големи търговци]

най-сетне саблята се изхабила.

Решил в града Моллата да прескочи,

при майстор, саблята му да наточи,

отнесъл я и нея със икрам. [почит]

Намерил най-добрия бучакчия, [ножар]

показал му я, хабната ваджия, [опустяла, проклетия]

и седнал да почака малко там.

А точиларят нищичко не казал,

с тазе зейтин [пресен зехтин] я малко понамазал,

увил я във един съдран парцал,

под себе си я турил, под дюшека,

па седнал баш отгоре й човека

и тъй известно време поседял.

След туй подигнал мръсното дюшече,

извадил я: хазър, [готово] готова вече!

Зачудил се хептен Дели-Молла:

— Бре, туй ли му било то майсторлъка,

че то и аз направвам го без мъка —

тя работата пек уйгун [много лесна] била!

След време, саблята му като клала,

хелбетя, [то се знае] хабна пак заде [в повече] станала.

Моллата я намазал и увил —

и върху нея сам се отурдисал. [седнал]

Но като я извадил, се шащисал:

на две парчета саблята! Резил!

И ти, Мемиш, таз мъдрост запомни я,

не ставай като Молла Кеседжия!

Така е нареден светът, ахпап: [другар]

Тоз — работа и с задника си върши,

друг — само саблята си ще прекърши —

за всяко нещо иска се ербап! [познавач]

— То всеки занаят се с труд надвива,

ама и твоя зор коджа го бива:

току да писваш смешки, щеш не щеш;

беля ли имаш, зло ли те слетяло,

хемен [веднага] пиши за щяло, за нещяло —

зер, може и от глад да си умреш!

Във старо време, хе-е, бълдър-години, [преди много години]

и Настрадин така бил. Кой где мине:

„Ей, ходжа, я кажи един масал!“

И той, сюрмаха, казвал — стари, нови,

той си ги имал смарлама, [поръчани, готови] готови

масали и лъжи дорук [препълнен] чувал.

Веднъж го спрял сред пътя падишаха:

„Ей, ходжа, стой! Заклинам те в Аллаха,

кажи една лъжа, ама бирден! [отведнъж]

Узнах, че ти ги харно кундурдисваш, [нагласяваш]

умееш със майтапи да залисваш…“

Но ходжата го гледал нажален…

— Падишахъм! — изплакал той. — Съдбата

каил не става: [не се съобразява с теб] майка ми, горката,

умря нощес, та съм с голям кахър…

Не ми се днеска нищо уйдурдисва…

Прощавай и недей се дукундисва, [докачвам]

че ти прекършвам царския хатър…

Вах заваллъ! — султанът жално викнал

и сноп каймета му в ръката тикнал:

— Вземи това, знам, не си богат!

Мъртвецът има хепийдже [всякакви] масрафи… [разходи]

Аллах да й дари татлъ-пилафи! [сладък, вкусен пилаф]

Иди я погреби със салтанат!

След час, след два султанът от сарая

чул гюрултия вън… Каква е тая?!

Отворил пенджерата: цял бюлюк

хашлаци, със зурли и със тупани,

крещят и пеят, до един пияни,

и Настрадин на баша, кьор-кютук.

— Бре, керета! — изкряскал му султана. —

Какво се магаросваш сред алана

със таз тайфа сархош-аркадашлар?! [пияни]

Наплюскал си се днес за проклетия!…

— Прощавай, падишах, че съм кефлия —

отвърнал Настрадин, — днес съм на кяр!

— Ти, берекет-версин, добра заплата

ми даде днес за тезелден-лъжата!

Пък майка ми е здрава, топ-гиби… [като топ]

Аз цял ден пия с твоите каймета,

но и за нея нещо взех, адет-аа: [обичайно]

кадън-гьобе, [вид сладки] сютлаш и маллеби…

— Така и ти — Кючук-Хасан заключи,

решил днес лично мене да поучи.

— Нареждай там масали и лъжи,

със труд, със зор, то мъката си мъка,

но гледай да ти е добър айлъка [заплатата]

и берекет-версин тогаз кажи!

— Ружди! Я тезелден стъкми кюмбето

и яптардисай [поръчай] две татлъ-каавета —

каавето е себап [добро, богоугодно дело] подир аптес! [ритуално измиване пред молитва]

Ама да бъдат тежки, каймаклии,

като за хора стари мераклии…

Ама какво чух аз за тебе днес?

Такава реч Кючук-Хасан подхвана,

щом влязохме във кафенето двама

и с темаанета дадохме селям…

— Ти щял си да напуснеш занаята,

да се вредиш в мезлича, в общината,

давии [искове, жалби] хорски да оправяш там?!

— Ружди! Саалам [добре] си помисли: мезлича

дали на твоя каяфет [външност] прилича?

Инсана [народа] да оправяш е беля!