Димитър Подвързачов - Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

че има да ядеш зеде [излишно] пердах…

Тамам пред кафенето, с Курт Алия

седим на лаф-моабет по икиндия, [следобед]

приказваме си тъй, шуну-буну [за това-онова] —

зададе се Кючук-Хасан отгоре,

ядосан и на себе си говори:

— Гиди кьопоолу! [кучи син] Мешеодуну! [дъбова цепеница]

— Що има — питам го, — та тъй си кисел?

Не съм те виждал толкова къздисал,

самичък да приказваш и вървиш…

— Брак! [остави!] — дума. — Днес платих във хюкюмата [управление, кметство]

хак-ерине [така ти се пада] и щрафа, и белята —

уж аз бях прав! Чоджук алъшвериш!

При нас той седна, пи две-три каавета,

изсмука три лули, според адета,

и чак тогава заговори пак:

— Кога ти е кадия даваджия, [обвинител]

Аллах да ти бъде ярдамджия [помощник] —

това ти е на днешното капак!

— Кадия някой нявга в хюкюмата, [власт, управление]

си турял козя кожа на главата

и викал хората на истинтак: [разпит]

— Кажи какво съм аз! Ама да случиш!

— Кадия си, ефенди! — Лъжеш, куче —

не виждаш ли, че пръч съм бре, ахмак?!

— Дай щраф една жълтица и си ходи!

Повикайте Кара-Осман да доди! —

И нему пак подхвърля този лаф:

— Кажи какво съм аз! Ама да случиш!

— Ефенди, ти си пръч! — Йок, лъжеш, куче!

Кадия съм — дай две жълтици щраф!

Така събрал един шиник сермия: [капитал, богатство]

Пръч нарекат ли го — не, бил кадия!

Кадия като кажат — той бил пръч…

Хептен обрал ерифа орталъка, [хората, обществото]

саде с таз козя кожа, хич без мъка,

без изиет, [безпокойство] без труд и без калъч… [сабя]

Най-сетне, без нито една жълтица,

дошла една сербез-сербез старица:

— Кажи какво съм? — я попитал той.

— Кой, ти ли? Нито пръч, нито кадия —

саде беля си ти, хем пискюллия,

даяк заслужаваш, ама няма кой…

Та и до днес, Кючук-Хасан заключи,

ги има още като това куче:

и да си прав, и да не си ти прав —

той те не слуша, а се аздърдисва, [ожесточава]

и власт нали е — бързо буюрдисва: [заповядва]

ешек-гиби [като магаре, безропотно] дай пет алтъна щраф!

Прочул се Мустафа, баш шербетчия…

Шербетя, то се знай, не е ичкия,

ний анджак го държим за соуклук. [за разхлада]

Курдисал си чадър насред сокака

и вика и прелива във бардака: [кана, чаша]

Татлъ [сладък] шербет! Буюрунус! [Заповядайте] Буллу! [изобилие]

Коджа свят там при него се събирал,

но всеки мющерия [клиент] все намирал

в шербетя му по някакъв кусур:

бил много бистър, много боялия,

или пък ален, или йокренклия. [безцветен]

А Мустафат викал все: — Буюр! [заповядайте]

Един ден, като носил във конака

шербет, рекли му малко да почака.

— Вай — рекъл си, — дали не е за бой?

Но като го въвели при пашата:

— Бре ти какво взе да мениш боята

на тоз шербет? — сърдит му викнал той.

Чок шей валла! [много височайши] Не бе ли благодарен?!

Днес носиш морав, утре кехлибарен,

и като пискюллия фес червен!

Каква е тази твойта дяволия?

До днес го правеше дюс-боялия — [едноцветен]

защо мениш боята всеки ден?

— Паша-ефенди! — рекъл Мустафата. —

Какво да правя?! Тъй върви играта!

Щом искат тъй — пък аз не съм ахмак:

приготвям стока според купувача,

боята правя, както ще пияча!

Пашата се усмихнал под мустак…

— Ех, Мустафа! Ти имаш право, братко!

На този свят за да живееш сладко,

боята трябва често да мениш!

И аз тъй правя тука, в хюкюмата:

според везира си меня боята —

и благодарен съм от тоз гидиш… [ход, развитие на нещата]

— Та санким, чат-пат вашите газети

чета, па думам: — Холан, оставете!

И вий сте като моя Мустафа:

Живота за да ви е драг, хелбетя [то се знае]

начесто боядисвате шербетя —

парата и за вас е интифа… [точно време, цел]

— Мемиш бе, Демирджиолу, Копука —

видях го геченде, [преди известно време] че трака, чука;

— какво си се запретнал бре, Мемиш?

— На — отговаря, — днес ми спрял сахатя,

та ще го чукна, ще го поразклатя,

да тръгне дяволът! — Бак бир джумбиш! [смешна работа]

— Бре чоджум, [момчето ми] туй ли ти е днеска зора?!

Ще ти се смеят акаллийте хора!

Че сахатчия ти кога си бил?

Та демирджия [железар, ковач] като бил баща ти,

ти мислиш, че разбираш от сахати?

Теб дай ти да играеш искамбил! [игра на карти]

За всяка работа си майстор има

и всяка болест дири си хекима — [доктора]

не е за теб, айол, [слушай] тоз хизмет! [работа]