Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест, може ли да дойдем при вас?

Даниели кимна в знак на съгласие и изключи своя микрофон. Двамата адвокати приближиха съдията. От мястото си на свидетел Дюит можеше да чува ясно, докато другите в залата нямаха тази възможност, в което той беше сигурен.

— Ваша Чест — каза с приглушен глас Сафелети, — ще извините играта ми на думи, но това е именно ключът на нашето дело. Стремях се да покажа на съда връзката, която ни отвежда до мотела, но точно този ключ обвързва трупа с мотела. Искам отмяна и продължение.

— Мистър Сафелети — предупреди мрачно Даниели, — този съд няма да се влияе от относителни доказателства. Знаете това. Белината в онези влакна, кучешките косми? Хайде! Щом искате да ви го вържа в кърпа — каза той, посочвайки Куин, — дайте ми нещо неопровержимо. Мис Мейхъни е добра с вас. Досега можеше поне дузина пъти да ви напълни задника със сачми за дива свиня. И защо не го направи? Защото, подобно на мен, иска да представите поне едничко неопровержимо доказателство, обвързващо нейния клиент с престъплението. — Мейхъни мълчеше. — Не искам да кажа, че Дюит не е свършил своята работа.

Напротив, сигурен съм, че я е свършил, но трябва да покажете повече от това — каза той, докато веждите му танцуваха. — Това предварително дело съблюдава и неговите права — каза той, посочвайки Куин. — Помнете това, адвокате.

Сафелети и Мейхъни отстъпиха назад.

— Нямам повече въпроси — каза Мейхъни. — Благодаря ви много.

— Тогава започвайте, мис Мейхъни.

— Благодаря ви, Ваша Чест.

Тя се приближи бавно до Дюит; разкошното й тяло веднага привлече вниманието.

МЕЙХЪНИ: Детектив Дюит, бихте ли казал на съда, моля, колко време в действителност сте бил детектив?

ДЮИТ: Два месеца.

В.: Само два месеца?

О.: Точно така.

В.: И сте разследвал колко убийства?

О.: Три, включително Лъмбровски.

В.: Достигал ли сте до предявяване на обвинения?

О.: Не… но…

В.: Само отговаряйте на въпросите, моля. Значи целият ви опит като детектив по убийства се състои от последната седмица?

В.: Две седмици. Но като съдебен следовател съм виждал десетки убийства.

СЪДЪТ: Свидетелят да отговаря единствено на въпросите, моля.

В.: Тук имам доброволно писмено показание, дадено под клетва от човек, в което е описана вашата квалификация. Струва ми се — след като го прочетох — че сте повече съдебен следовател, отколкото детектив. Казано по-откровено, за да е ясно, мистър Дюит, вие трябва да задоволите изискванията на този съд, че притежавате това, с което да проведете разследване от такъв мащаб. Колкото до мен, аз не мога да съм удовлетворена. Вашият опит бил ли е предмет на обсъждане от по-старшите ви началници?

О.: Беше обсъждан.

В.: Получихте ли пълната подкрепа на вашия участък?

О.: Не, отначало не.

В.: Вярно ли е, че сте бил лично замесен с Хауард Лъмбровски по някакъв случай, който накрая е завършил с трагичната смърт на вашата съпруга и перманентната хоспитализация на вашата дъщеря?

О.: Професионално замесен. Не лично.

В.: Познавате Хауард Лъмбровски, нали? Лично го познавате?

О.: Той беше полицейски служител, назначен на работа в „Сийсайд“, когато аз бях директор на Лабораторията по криминалистика в Салинас. Разбира се, че го познавах.

В.: Работил сте с него по няколко случая, нали? Искам да кажа като съдебен следовател?

О.: Току-що казах, че работих.

В.: Работил сте с него по делото Стивън Милс, нали?

О.: Току-що отговорих и на това. Отговорът е да.

В.: Загубили сте този случай, нали?

О.: Не съм съдил някого по този случай. Бях само експерт — свидетел, какъвто съм и сега.

В.: Щатът е загубил делото. Всъщност, мистър Сафелети го е загубил, нали?

О.: Не. Той реши да оттегли обвиненията и да подаде заявление за насрочване на дело на по-късна дата. Сигурен съм, че разбирате, че това е далеч от загубване на дело.

В.: На какво основание бяха оттеглени обвиненията?

— Възражение! — кипна Сафелети и стана бързо на крака; ядът и разстройването му бяха очевидни. — Каква връзка може да има…

— Отхвърля се — каза незабавно съдията, махвайки с ръка към Сафелети. — Искам да видя докъде ще стигне това, мистър Сафелети. — После каза на Мейхъни: — И е по-добре да стигне до някъде, госпожице съветващ адвокат.

Дюит каза с неохота:

— Недостатъчни доказателства.

В.: Доказателствата, които събрахте?