Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

В.: С колко убийства се е занимавала тя преди фаталния случай с Осбърн?

О.: С николко.

В.: Вие лично, мистър Дюит, познавал ли сте или чувал ли сте някога за разследване на убийство на човек, при което съдебния следовател да няма никакъв опит като СС по такива убийства, и детективът да няма никакъв опит като детектив по убийства?

О.: Не.

В.: Малко по-силно, заради микрофоните, моля.

О.: Не, не съм.

МЕЙХЪНИ: И това са нашите експерт свидетели, Ваша Чест? Това са хората, на които имаме доверие, че ни дават каквито трябва мнения! Да вярваме ли на такова мнение в такъв случай, Ваша Чест? Струва ли си парите и времето на щата да се дава под съд мистър Куин? Това точно е единствената цел на предварителното дело по добиване на доказателства, а не да се реши мистър Куин да бъде поставен в унижения по време на съдебен процес, за който същевременно да се правят толкова разходи! Трябва да се реши дали си струва парите и времето на щата. Как ще бъде основано това на мнението на неопитни следователи, единият от които присъстващият мистър Дюит, призна, че има лична неприязън към жертвата?

СЪДЪТ: Благодаря ви, мис Мейхъни, за вашата дисертация по въпроса защо сме се събрали тук. Не бях сигурен защо сме тук, но сега мисля, че разбрах. Да продължаваме, нали?

МЕЙХЪНИ: Нямам повече въпроси.

Сафелети се справи бързо с доброволното писмено показание под клетва на доктор Емануел. Мейхъни реши да не го оспорва, въпреки че беше успяла да се добере до някои факти, които можеше да се представят като липса на достатъчен опит от негова страна като медицински екзаминатор. След това окръжният прокурор извика на свидетелското място Клеър О’Дейли. В продължение на двайсет минути Клеър подкрепяше с показания казаното от Дюит — водопад от думи, падащ шумно и разливащ се през високоговорители, магнетофони, и усърдните пръсти на стенографката. Защитната верига, снимките, кучешките косми, плексигласа, латентните отпечатъци от пръсти, следите от гума от велосипед, люспата от боя. Дюит слушаше разсеян. Думите й събуждаха спомени; съзнанието му живо възпроизвеждаше събитията от последните седмици.

Мейхъни свали сакото си. Гърдите и се поклащаха нагоре-надолу, докато започна да крачи с широки делови крачки напред-назад и премина към кръстосан разпие със силен и категоричен глас.

МЕЙХЪНИ: От колко време работите в Лабораторията по криминалистика в Салинас, мис О’Дейли?

О’ДЕЙЛИ: Малко повече от година.

В.: „Малко повече“? Така ли говорят лабораторните техници? Иска ми се да мисля, че бихте могла да сте по-прецизна в тази тематика.

О.: Тринайсет месеца и две седмици, казано по-точно.

В.: Като съдебен следовател в колко разследвания по убийства сте участвала? Точно.

О.: Три.

В.: Не ви чух, мис О’Дейли.

О.: Три!

В.: Само три? Тези три?

О.: Като съдебен следовател. И още дузини като лабораторен техник. Няколко дузини, мисля.

В.: Мислите. Още един от специфичните научни термини. Позволете да ви попитам, мис О’Дейли, много ли мислихте по този случай?

О.: Не.

В.: Но нали вие проведохте почти цялата съдебно-следствена работа на открито и голяма част от лабораторната работа?

О.: Да.

В.: Това е голяма работа.

О.: Това съм подготвена да върша. Затова ми плащат.

В.: Както с мистър Дюит, в съда е внесено доброволно писмено показание под клетва относно вашата квалификация. Вие имате всичките тези изброени тук квалификации, много от които свързани с химически анализ на контролирани субстанции. Ще се съгласите ли с това?

О.: В наши дни има много голяма по обем лабораторна работа.

В.: В това показание е посочено, че имате много малко опит с кръв, влакна и косми. В действителност събирала ли сте някакви доказателства по убийство на човек преди случая с Осбърн?

О.: Не.

В.: Лабораторна работа?

О.: Малко.

В.: И сте експерт на щата по този случай?

О.: Детектив Дюит осъществяваше контрол над цялата ми работа постоянно. Той има хиляди часове опит.

В.: Но като съдебен следовател, а не като детектив. Така ли е? Струва ми се, че вашите препоръчителни писма са доста недостатъчни за типа експерт-свидетел, какъвто търси този съд.

СЪДЪТ: Мистър Сафелети, можете да реагирате.

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест, сигурен съм, че този съд се е занимавал с много подобни предварителни дела, на които е приемал показанията на щатски криминалисти. Повечето пъти докладите на криминалистите са били задоволителни. Не би ли искала мис Мейхъни да проведе тест на кръвта? Аз определено приемам резултатите от експертизата на мис О’Дейли. Отразеното в нейните доклади се разглежда като доказателствен материал. Поставя ли под въпрос мис Мейхъни нещо от него? Или просто се опитва да дискредитира и този свидетел?