Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

О.: Да, вярно е.

В.: Можете ли да обясните на съда защо е така?

О.: Мога ли да обясня или бих ли обяснила?

В.: Бихте ли обяснила, моля?

О.: Не мога. Не влиза в моята специалност. Предполагам, че да се представи всяко намерено на местопрестъплението доказателство ще отнеме дни, дори седмици. А да се обяснява на неспециалисти като вас може да отнеме още по-дълго време.

Няколко приглушени изкисквания се чуха в залата. Даниели се пребори с усмивката си.

В.: Според вашето мнение на експерт лабораторен техник останалите доказателства са неуместни при нашия случай. Това ли казвате?

О.: Повтарям: професията ми не е да се занимавам с такива дела, мис Мейхъни. Уместността на доказателствата не е моя специалност.

В.: Но вие представяте доказателства на съдебното дирене.

О.: Вярно е.

В.: И представихте ли на мистър Сафелети всичките налични при вас доказателства?

О.: Не мога да отговоря точно с „да“ или „не“. Като съдебен следовател трябва да разгледам внимателно доказателствата, да подбера от тях и представя тези, които вярвам, че ще са полезни по случая. Това и направих.

В.: Запознати сте с кучешките косми от този случай?

О.: Запозната съм.

В.: Доколко специфични са кучешките косми… доколко индивидуални?

О.: Съществува многообразие от идентификационни характеристики, които специфицират животинските косми към определени видове животни и често към породи в тези видове.

В.: Но не към определени животни?

О.: Когато е налице специфична комбинация от идентификационни характеристики, тя говори с много голяма вероятност за определен индивид. Може да се направи аналогия с „Мустанга“ на Лъмбровски. Има „n“ броя „Мустанги“ в синьо и бяло по пътищата; от тях модификация конвъртъбъл са по-малко на брой; от тях още по-малко се виждат наоколо през тази година например. А колко такива коли в синьо и бяло имат от лявата страна на бронята си лепенка „СПИРАМ БЕЗ ДА МИ ПУКА“? Виждате ли? Колкото повече идентификационни характеристики, толкова по-индивидуално.

В.: Да не би да имаше някакви подобни лепенки по космите от куче, мис О’Дейли?

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест…

В.: Оттеглям въпроса. Можете ли да кажете на съда откъде добихте животинските косми за сравнение с онези, които открихте на местопрестъпленията?

О.: Не съм добивала животински косми.

В.: Откъде дойдоха те?

О.: Доколкото знам, са били събрани от полицейския участък „Сийсайд“, когато е бил арестуван Куин. Пристигнаха в лабораторията заедно с неговите дрехи.

В.: Как са били взети?

О.: Мисля, че се отрязани от козината на кучето.

В.: Мислите?

О.: Знам, че са били отрязани.

В.: Ваша Чест, отправям въпрос с какво законово пълномощие са били взети тези косми. Има ли заповед за обиск, която да определя, че за събиране на доказателства трябва да бъде претърсено куче на човек? Може ли щатът да покаже такава заповед? Напомням, Ваша Чест, за делото „Хора срещу Уейнрайт“. Върховният съд на щата отменил присъда относно контрабандна операция с камъни, считани за скъпоценни, тъй като тези камъни били внесени в страната в храносмилателния тракт на някаква породиста кобила. Митническите служители работили по нея без съответната заповед. Има ли заповед за сегашния случай?

СЪДЪТ: Мистър Сафелети?

САФЕЛЕТИ: Не знам да има такава заповед, Ваша Чест, но животното беше със заподозрения по времето на ареста. Ще трябва да прегледам „Хора срещу Уейнрайт“.

СЪДЪТ: Така ще направя и аз. Следователно, ще се въздържам от допускането това да представлява доказателство, докато го разгледам.

МЕЙХЪНИ: Защитата си запазва правото да призове този свидетел по-късно, Ваша Чест.

СЪДЪТ: Можете да седнете.

Свидетелския парад на Сафелети продължи чак до обедната почивка, но чувство на унило отчаяние обзе Дюит и го накара да изпадне в лека депресия. Мейхъни интелигентно беше подбрала две основни теми за кръстосан разпит — неопитността на щатските експерти и процедурни елементи, засягащи самите доказателства.

Когато се върна след отчайващо трудния обеден час със своята сияеща и оптимистично настроена юношеска дъщеря, Дюит се обади по телефона на таксиметровата служба и я изпрати да отиде на училище. Намери Сафелети в неговата орехова канцелария да прелиства „Хора срещу Уейнрайт“.

Той вдигна поглед от делото.

— Знаеш ли разните истории за Мейхъни и нейната бясна путка? Започвам да се съмнявам в тях. Имам странното чувство, че са измислени от разгневени жертви на нейните победи в съдебните зали. Но на кой му пука дали е така? Сече й ума на тази кучка, Джеймс. Как успява да измъкне разни незначителни и неясни неща и да ги представи като съществени.