Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Дюит седеше на мястото си и представляваше център на вниманието на присъстващите. Петте минути почивка станаха седем. Когато тримата се върнаха в съдебната зала, вратът на Мейхъни беше червен като сладко цвекло, а Сафелети погледна Дюит със святкащ и гневен поглед.

— Детектив Дюит, напомням ви, че сте под клетва…

Гласът на Мейхъни изчезна зад звука на започналата изведнъж да пулсира в слепоочията кръв. Как го беше пропуснал? Тя беше седнала до задната стена на съдебната зала и му се усмихваше. Махна му с ръка. Навярно беше дошла по време на кратката почивка. Ако беше забелязал, можеше да направи нещо. Но там си беше Еми, облечена в неделни дрехи, с грим, който й придаваше вид на осемнайсетгодишна, сияеща и възхитителна. Неговата дъщеря го подкрепяше. Още едно кратко махване с ръка. И тогава, с крайчеца на окото си, той зърна движение и леко тръсна глава, тъй като разбра, че Куин се е обърнал, да я погледне. Куин я погледна само за секунда, но съсредоточено, сякаш се прицелваше, после погледна пак към Дюит с абсолютно весело ликуване в стъклените си очи и се усмихна едва забележимо. Кимна на Дюит.

МЕЙХЪНИ: Мистър Дюит?

ДЮИТ: Моля, повторете въпроса.

В.: Попитах ви дали някога сте използвали насилие срещу мистър Лъмбровски?

О.: Може да съм използвал.

В.: Може?

О.: Използвах.

В.: Нека поговорим за самото място на престъплението, на което беше Лъмбровски. Току-що чухме, че вие свидетелствахте за сходствата между това местопрестъпление и по-ранните местопрестъпления, които сте разследвал. Така ли е?

О.: Вярно е. Мястото, където беше Лъмбровски, беше в известен смисъл много подобно на предните.

В.: От гледната точка на първокласен експерт, съдебен следовател, станал детектив?

О.: От моя гледна точка.

В.: Моля, позволете да ви разбера правилно. Аз самата не съм експерт. Трупът на Лъмбровски показваше следи на насилие, нали?

О.: Да.

В.: Следи на насилие имаше ли и по другите жертви?

О.: Не.

В.: Значи, не е било като при тях.

О.: Така е, но…

Тя поклати пръст:

— Отговаряйте с да или не — каза тя снизходително. — А какво ще кажете за багажа? По-рано казахте, че първите две жертви били намерени с багажа им в техните коли. В „Мустанга“ на Хауард Лъмбровски имаше ли багаж?

О.: Не.

В.: Не? Разбирам. Значи и това е разлика, нали?

О.: Да.

В.: Не си приличат май тези случаи? Споменахте за следи от гуми на велосипед. На всички местопрестъпления ли бяха установени следи от такива гуми, детективе?

О.: Не, но при първите два инцидента, времето беше…

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест?

Даниели напомни на Дюит да се придържа към отговори единствено с да или не.

В.: Според вашето мнение на експерт, казано с едно просто да или не, вие, щатът, разполагате ли с такова нещо, което нормално би било наречено достатъчно количество веществени доказателства?

О.: Зависи от това какво определяте под „достатъчно количество“.

В.: Доказателствата ви повече веществени ли са или относителни?

О.: Определението за относителни доказателства на съдебния следовател — и оттук на детектива — се различава от това на съда.

В.: Използвайте определението на съда, моля. Намираме се в съд.

О.: Повече относителни. Но така е при всеки случай.

В.: Огледахте местопроизшествието на Лъмбровски?

О.: Огледах го внимателно, да. Аз не проведох разследването на това местопроизшествие.

В.: Огледал сте го внимателно. Взехте ли някакви предпазни мерки, или тъй като се намираше в района на друг участък бяхте невнимателен?

О.: Не бях невнимателен. Носих гумени медицински ръкавици и внимавах да избягвам контакт с жертвата или автомобила. Бях в колата само няколко минути.

Тя се ухили и кимна, и Дюит веднага разбра, че беше използвала неговото професионално его, за да го вкара в капан. Ако беше мислил по-ясно, можеше да използва присъствието си на местопроизшествието с Лъмбровски, да даде задоволително обяснение за всяка възможна улика, считана за обвързваща го с автомобила. Почувства се изкушен да промени показанието си, но това само щеше да направи ямата по-дълбока, осъзна той.

Продължи да гледа Мейхъни, която се усмихваше хитро и се попита какъв ли тип хора се радват на това, че живеят от маменето на други.

В.: Работихте с мис О’Дейли от лабораторията в Салинас по този случай, нали?

О.: Мис О’Дейли беше определена за СС по случая — съдебен следовател.