Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Куин беше въведен и настанен да седне отляво на Мейхъни. Беше облечен със срамния оранжев гащеризон, който се даваше на всички затворници.

— Станете всички за почитаемия Алберто Даниели — извика плътният глас на съдебния пристав.

Даниели, който беше в началото на своите четиридесет години, имаше тъмна коса, прошарена на много места, здрав и решителен римски нос и изпити скули. Беше дребен и слаб мъж, изглеждащ дори незначителен, въпреки солидната и пречеща на нормалните му движения черна тога.

Сафелети изглеждаше поразително в тъмния си костюм на тънко райе и супермодерната риза с яка, пристегната с игла за вратовръзка, която на свой ред беше оцветена патриотично в червено, бяло и синьо.

С приглушено бръмчене от вентилационните решетъчни отвори на тавана започна да нахлува свеж въздух. Дюит вдигна поглед към един от отворите и си представи за пореден път как Куин е убивал жертвите си. Удари нервно палците на свитите си юмруци.

Клеър беше облечена с консервативно морскосин костюм, дълги тъмни чорапи и обувки с високи токчета от здрава патентова кожа. Беше си сложила очила с големи стъкла и тъмни рамки. Самата приличаше на прокурор. Носеше тежко куфарче, което стоеше до краката й. Лявата й ръка мачкаше носна кърпичка. Никакво друго скъпоценно украшение, освен малки като кабарчета златни обици на ушите.

Даниели каза с металически глас, който като че ли излизаше от изтъркани вече гласни струни:

— Съдът ще се занимае с дело по предварително разпитване и изслушване, номер тринайсет–девет–седем–едно, именувано Щатът Калифорния срещу Майкъл Куин. Това ли е правилното ви име?

— Да, сър — отговори Куин.

— Стенограмата следва да отрази, че обвиняемият е представен от съветващ адвокат. Щатът е представен от Бил Сафелети, главен прокурор от името на област Монтерей. Аз съм съдията Алберто Даниели. Готов ли е щатът да продължи?

— Да, Ваша Чест.

— А защитата?

— Защитата е готова, Ваша Чест — каза Мейхъни.

— Желаете ли оплакванията на ищеца да бъдат прочетени изцяло, да бъдат прочетени в общи линии или се отказвате от това си право?

— Ще се откажем от това — отговори тя. — Бих искала обаче да направя предложение, на този етап да се изключат свидетели.

— Решено.

— Ваша Чест — реагира Сафелети, — щатът е определил Джеймс Дюит като помощник и офицер по разследването.

— Добре — каза Даниели с категоричен тон. — Детектив Дюит, застанете, моля, до мистър Сафелети тук отпред. Всички други свидетели ще бъдете отведени вън от залата и ще бъдете викани в подходящо време. Благодаря ви. — В продължение на следващите няколко минути настана объркване и дори суматоха, когато бяха прочетени имената и свидетелите, включително Клеър, излязоха от съдебната зала. Докато имаше готовност да се възобнови предварителното дело по изслушване, в залата останаха само шепа най-любопитни репортери и двама художници на скици.

— Щатът може да извика първия си свидетел.

— Благодаря, Ваша Чест. Ако може първо служителят да отбележи няколкото веществени доказателства, това мисля ще ускори работата ни. — Това отне няколко минути. — Щатът призовава детектив сержант Джеймс Дюит.

Дюит стана, пъхна ризата в панталона си и оправи вратовръзката си.

След като се закле, Дюит зае мястото на свидетелите, което му беше доста познато от дните като лабораторен техник. Сафелети се приближи.

САФЕЛЕТИ: Кажете името си, моля, за да бъде записано.

ДЮИТ: Джеймс Дюит.

Въпрос: Каква е вашата професия?

Отговор: Аз съм следовател в полицейския участък „Кармъл“.

В.: Какви са задълженията ви като следовател?

О.: Разследвам всички случаи, освен свързаните с нарушенията на закона за движение по пътищата, които стават в град Кармъл.

В.: Всичките криминални?

О.: Аз съм единственият детектив.

В.: Колко години се занимавахте с работата, свързана с приложение на закона?

О.: Приблизително петнайсет.

В.: Като детектив?

О.: Не. Преди години бях полицай от патрулните двойки, после съдебен следовател и по-късно директор на Лабораторията по криминалистика в Салинас към Министерството на правосъдието.

В.: Детектив Дюит, имате ли някаква специална подготовка по приложение на закона?

О.: Да, имам.

В.: Бихте ли описал пред съда опита, който сте получил, вашата подготовка?

О.: Обучавах се в Националната академия на ФБР в Куентико, щата Вирджиния. Също присъствах на подготвителни семинари, организирани от Министерството на правосъдието на Калифорния.