Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Искам да знам какво става — повтори Сафелети с по-сърдечен тон.

— Разбрах го, още като ме попита първия път. Продължавай нататък с по-ясен въпрос.

— В хода на моята работа, както и в твоята, съм сигурен, че си развил определено чувство към всеки случай. Може би се получава в резултат на нещо, което някой ти е казал пряко, или нещо, което научаваш косвено, или дори нещо, което въобще не е казано. Не искам да ме разбираш, че водя делата си в зависимост от моите чувства… определено не е така. Наречи го шесто чувство, ако искаш. Но го имам, Джеймс. И заради него печеля пет пъти повече дела, отколкото губя. Да, част от работата е да подбереш добрите дела, но кое по дяволите управлява този подход. Шестото чувство за тези, които можеш да спечелиш. — Завиха по поредната пресечка. Водеше Сафелети, въпреки че Дюит разбра по неговите колебания на пресечките, че разходката им няма никаква крайна цел. Окръжният прокурор просто използваше добре времето, с което разполагаше. Импровизираше. — Това, че ти беше казано да напишеш всичките си доклади по съдебното разследване, означава, че считам за важно да имам този случай на хартия… да позволя на моите хора да го видят на хартия. Тези проклети предварителни дела са недодялани за такива случаи: има много малко време за подготовка и, ако я оплескаме, трябва пак да се захванем с изготвянето на предварителна документация или да зарежем случая изцяло. Това означава, че всеки трябва да знае какво по дяволите става. Съдиите са виждали стотици доклади на съдебни следователи. Това не означава, че ги разбират повече от мен или от моите чиновници. Но може да е от полза ако оформим едно кратко резюме, изложение, обобщавайки това, което ни казват тези доклади, свързвайки едно доказателство с друго, показвайки на съда как по дяволите си стигнал от един труп на паркинг с няколко кучешки влакна до стая номер 12 на онзи мотел.

Двамата спряха замалко на една пресечка и почакаха да светне зелената пешеходна светлина. Сафелети продължи веднага след като пресякоха улицата:

— Най-много ме е грижа, че очевидно губим всякаква възможност да свържем Куин с Милър. Това, което Крисчънсън ти е казал, ще бъде счетено за слухове. Дори и да съществува някъде удостоверение за раждането му, моите хора няма да могат да го намерят. Десет към едно е сигурно, че жената на Куин е родила хлапака в собствения си дом. Било е шейсетте години, не забравяй. Хората не са имали голямо желание да следват установения ред като например да подадат молба за издаване на удостоверение за раждане. По дяволите, та Куин дори тогава дори не е плащал никакви данъци. Не можем дори да докажем, че е имал двама най-близки роднини. Въпреки това ще опитаме с показанията на Крисчънсън — поне да пуснат корен в ухото на Даниели, — но от него се изисква да не приема именно такива доказателства. Продължава да съществува възможност да можем да открием някоя акушерка или някоя друга свидетелка, но не до предварителното дело. Това ще трябва да почака за съда.

— Но за да го внесем в съда ще трябва да спечелим предварителното дело — каза Дюит, съжалявайки за думите си. Естествено, на окръжния прокурор това му беше съвсем ясно.

Сафелети замълча за момент. Когато накрая заговори, като че ли се опитваше да сдържи своя гняв:

— Та нали имаме няколко дни до започването на предварителното дело.

След още по-дълга пауза Дюит реагира:

— Да, имаме.

— Междувременно при мен дойде една малка птичка и ми пропя тихо няколко неща в ухото, с което ме накара да пикая газ.

— Каква е тази „малка птичка“?

— Едно чуруликащо същество, Дюит! Както и да е. Какво, майната му, толкова има значение?

— Има значение.

— Няма никакво значение. Има значение това, което малката птичка казва. И това, което казва, е че защитата е разпоредила да се определи типа ДНК на онези кучешки косми. И още едно много по-лошо нещо — чувам, че компютрите на Рамирес са изплюли някакво име във връзка с онази маскираща лепенка, намерена в колата на Лъмбровски, което е довело до свикването на специален състав съдебни заседатели за решаване дали въпроса да се предаде в съда или не. Това означава някаква секретност, а аз се чудя защо въобще става така.

— Не виждам никакъв проблем с тестването за ДНК. Нали знаеш, че и ние двамата с Клеър смятахме, че така беше правилно да се направи. Но си прав, че… е скъпо и че никога косми от куче не са били използвани в съда. Ако имат късмет, просто ще свършат нашата работа вместо нас, доказвайки това, което въобще не са искали да се открива. Как са си го позволили, след като ние не можем?