Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Нямам представа.

— Кого използва защитата?

— Лабораторията на Харт.

— А, ясно — каза Дюит. — Разбирам. Харт знае много добре какво прави. На следващите общи избори спокойно може да гласуваме с условие избраниците да гарантират тестването на ДНК структурите на престъпниците, точно както сега имаме АСЛО. Можеш ли да си представиш колко ще струва контракта? Да се пуснат всички отпечатъци от пръсти на всеки престъпник с присъда в щата? Исусе Христе! Той навярно им е предложил тази работа безплатно. Този случай става много голяма работа. Той знае стойността на разгласяването. Щом лабораторията на Харт се свързва със структурата на ДНК и отпечатъците от пръсти, тогава тя става конкурент за поне част от този контракт. Едно нещо се знае със сигурност за доктор Фредерик Харт: той знае къде са парите.

— Не ми харесва идеята за независимо обработване на всичките наши доказателства. Колко добри са нашите хора, все пак?

— Не разбирам, Бил. Защо толкова се стягаш? Мисля че ти каза, че Сайбъл е най-добрият съветващ адвокат, който да се изправи на това предварително дело. Ти загатна, че той по същество ще ни даде предварителното и ще се концентрира върху самия съдебен процес… като се опита да ни смачка на този процес. Колко съветващи адвокати биха се сражавали упорито на предварителното дело, особено когато са изправени пред самия окръжен прокурор?

— Сайбъл? Къде по дяволите си бил, Дюит? Сайбъл си счупи челюстта вчера следобед по време на състезание по рекетбол… и така затвори капана на устата си неподвижно за шест седмици. Сайбъл сега вечеря през сламка. Не е Сайбъл този, срещу когото сме изправени, а онази путка Лейла Куротрошачката. А тя е точно такъв тип кучка, която ще се опита да ни настъпи здравата на предварителното дело… да ни нокаутира, преди да сме заработили под пълна пара. А за тази Куротрошачка Лейла трябва да знаеш, че е адски напориста адвокатка. Напоследък все ни гони да ни изхвърли от коня. Не ми харесва, Дюит. Победи двама от моите помощници на две дела, които можехме да спечелим лесно. Сайбъл беше добре. Но защо му беше притрябвало да се вре да играе шибания рекетбол, въобще нямам представа.

— По-лошо е, отколкото си мислиш.

— Как така?

— Мейхъни и аз май не се погаждаме много.

— Което означава?

— Направи ми сцена за забърсване по време на разпита на Ууд, но аз го дадох пас. И още по-лошо — направо си показа пазвата после, но аз я срязах на открит текст за цялото й държание. Постоянно се опитвах да накарам Ууд да се разприказва. Нямах никакво настроение.

— Ох, направо чудесно! — изпъшка Сафелети.

— А какво ще ми кажеш за този специален състав съдебни заседатели? Искаш ли да се обадя на Рамирес? Приятели сме.

— О’кей, Джеймс, но ще ти кажа нещо друго, много по-важно. Слух е, но трябва да ти кажа, че е истински слух. — Поколеба се, но продължи. — Носят се приказки, че била издадена заповед за обиск на твоя дом преди по-малко от два часа.

— Моя дом? От кого?

— От канцеларията на главния прокурор, доколкото чух.

— Специалният състав ли е решил?

— Слухове, Джеймс, не знам. Градът е пълен с тях.

— Канцеларията на главния прокурор издава заповед за обиск на моя дом, а ти говориш за слухове? Какво по дяволите става тук?

— Всичко това са слухове. Градът е пълен с тях при такива случаи.

— Не, хората не започват да разпространяват слухове ей така, без да има защо. Канцеларията на генералния прокурор трябва да има дяволски добро оправдание да състави такъв документ. Ти си юрист. Какво ще кажеш?

— Допускам, че твоите отношения с Лъмбровски са станали предмет на въпрос. И са изискали разследване в тази връзка. Съмнявам се дали знаят нещо сериозно. Годините, когато се провеждат избори, са пълни с такива лайна.

Дюит поиска да разкаже за сбиването на предната седалка на „Мустанга“, но се боеше, че Сафелети може да изпадне в паника и да оттегли обвиненията. Никой не ги беше видял да се бият и споменаването на това само щеше да обърка нещата. Дюит умишлено беше пропуснал този момент в своя доклад. Защо? — щеше да бъде попитан той. Защото това само щеше да обърка нещата — щеше да отговори той. Чувстваше се виновен, че беше използвал системата по същия начин, както хора като Лъмбровски я бяха използвали нечестно. Смекчаване на обстоятелствата: знаеше добре всички термини. Беше нарушил сделката с Джеси Осбърн; беше задържал информация, която беше счел за неважна. Мисълта за това го попари. Не беше ли и той един Хауард Лъмбровски в панталони от каки и папийонка? Почувства се изкушен да излъже. Чу себе си да казва: