Джаки Колинс - Шансове

Ако не беше Боги, щеше да си остане такава. Боги беше подслушал разговора на двама чикагски гангстери, които се возили в неговата лимузина преди десет дни. Беше доловил само откъслечни фрази, няколко имена и дати, но и те били достатъчни, за да събудят любопитството му. Започнал да го човърка въпросът дали всъщност Енцо Бонати е лоялен към Лъки… Един въпрос, но достатъчен, за да го пришпори да извърши лично едно малко разследване.

Малкото разследване на Боги открило много неща. Лесно. Имал приятел в полицията, който изровил от архивите делото по убийството на Марко. В една от папките било отбелязано, че извършителят е неизвестен. Имало дълъг полицейски доклад за няколкото заподозрени, които били задържани и запитани. Братята Касари — но тяхното алиби било желязно. Един техен наемен шофьор бил арестуван, освободен срещу откуп и после убит при катастрофа — шофьорът на колата, която връхлетяла върху него, незабавно избягал, но по-късно бил заловен и изправен пред съда. Мортимър Саурис всъщност бил дребен комарджия и дори не бил в града, когато застреляли Марко. Имаше алиби, пък и не приличаше на човек, способен да ликвидира някого, макар че други успяха да го ликвидират.

Марко беше убит от братята Касари по заповед на Енцо Бонати!

Лъки още по-силно притисна слепоочията си. Защо не беше разбрала какво става около нея? Защо дори не се бе усъмнила?

Господи! Скочи от леглото.

Знаеше какво трябва да направи.

Когато излязоха от „Рикади“, Коста беше плувнал в пот. През целия си живот се беше стремял към мир и разбирателство. Е, Джино се беше върнал и мирът и разбирателството станаха понятия от миналото.

— Тоя мръсен кучи син — избоботи Джино, щом се качиха в колата. — Тая мръсна, гадна, шибана, лъжлива уста.

— Но той се съгласи с всичко, което каза — направи опит да му възрази Коста. — Без да се противопостави.

— Дали не започваш да изкуфяваш, Коста? Аз съм този, който отсъстваше, а ти си този, който нищо не знае.

— Мислиш, че иска да ни измами ли?

— Събуди се, старче. Той планира нещо повече от измама. Планира удар. Знам го. Чета го в очите му.

Коста искрено се изненада.

— Мислиш, че Енцо, твоят приятел от толкова години…

— По-кротко, де. Ако твоят задник е толкова чист, че спокойно можеш да го изложиш на слънце, не мисли, че и другите са такива. Трябва да обмисля спокойно ситуацията. И трябва да взема мерки за сигурността си. Той планира удар. Знам го!

— Но, Джино…

— Какво, Коста? Какво? Мислиш, че е невъзможно ли?

— Аз само…

— Уговори ли ми среща с Дарио и Лъки?

— Опитах да се свържа с тях…

— Не опитвай, а ги доведи в хотела. Ако Енцо планира да ме премахне, няма начин да не е нацелил и тях. И може би Лъки ще е първата след мен. Кой знае? Искам ги в хотела възможно най-скоро. Лично ги доведи.

Коста кимна. Отново го обля пот.

Енцо седна на задната седалка на своя „Понтиак“ с бронирани стъкла и система за сигурност, които струваха повече от проклетата кола. Гневно и мрачно пъхна касета със записи на Тони Бенет. Когато звуците на Аз оставих сърцето си в Сан Франциско изпълниха купето, той каза на Големия Виктор:

— Време е. Оправи нещата. Не искам шибани провали.

— Имам идея, шефе — когато говореше, от устата на Виктор излизаха пръски.

— Да я чуя.

— Защо не използваме момчето? Оня Дарио. Ако той свърши работата, няма да има нищо, което да сочи към теб. Сантейнджело има много приятели, все важни клечки, които хич няма да се зарадват, ако разберат, че ти си замесен. Но ако използваме момчето, връзваме им ръцете.

— Ти, шибано копеле, си страхотно прав! — зарадва се Енцо. — Момчето сега е в къщата, нали?

— Точно както ми каза, шефе — ухили се самодоволно Виктор и пръсна слюнка около себе си. Напомни си, че трябва да провери как Рути се грижи за момчето. Тя беше отворена мадама — беше направила ход — точно какъвто трябва и точно когато трябва. Беше се обадила на стария си чичо, за да поиска съвет от него. Големия Виктор беше подушил възможност да извлече изгода от факта, че държаха в ръцете си сина на Джино Сантейнджело.

— Стой далече от къщи. Ще пратя моите момчета да се погрижат — беше й казал той. — Направи много добре, че ми се обади.

— А Сал? Да не й направят нещо? — загрижи се за приятелката си тя.

И какво от това?, искаше да каже Виктор. Ще се оправиш, при това много по-добре, без тоя лесбийски задник.

— Разбира се, че няма, миличка — беше побързал да я успокои той. — Прибери се довечера. Дотогава всичко ще е свършено.