Джаки Колинс - Шансове

— Аз го помня, но ти не ме помниш…

Нещо в интонацията на този провлечен, дрезгав глас засегна чувствителна струна в душата на Кери. Паметта й започна бясно да търси. Акцентът, имаше нещо познато в акцента…

— Обичах го… сякаш беше моето малко бебе. Когато избяга от мен, ти взе малкия Стиви — жената уморено въздъхна. — Не те виня за това, Кери, не те виня. Толкова добре се погрижи за себе си, стана важна клечка, ти…

— Сузита?! — прошепна Кери изумена. — Сузита?

Жената се ухили.

— Е, понадебелях, поостарях. Времето спря за теб. А аз — сви рамене — останах в професията цял живот.

Кери с мъка сдържа риданията си. Тази дебела, дърта торба не можеше да бъде Сузита — младата, жизнерадостна Сузита, за чието тяло мъжете стигаха до бой. Съдбата понякога беше много жестока.

— Не съм те извикала тук, за да те изнудвам — каза бързо Сузита. — Съжалявам, ако така ти се е сторило.

Кери се обърка, хиляди предположения се завъртяха в съзнанието й.

— Защо тогава? След толкова време? Как ме намери?

— Винаги съм знаела къде си, миличка — каза сериозно Сузита. — Следила съм живота ти — от мига, когато видях твоя снимка в едно списание няколко години, след като напусна. Ти ме накара да се почувствам добре, когато разбрах, че си се измъкнала от тинята. Единици успяват да се измъкнат от Бонати. Единици…

Бонати. Само при произнасянето на името му в главата й нахлуха жестоките спомени. Бонати! Отнасяше се с нея като с вещ — маса, стол… парче месо — с което да си поиграе.

Бонати. Господарят. За него всички останали бяха червеи.

— Сузита — нежно каза Кери, — последните няколко дни ти ме прекара през ада. Бях пред магазина за месо в сряда вечерта. Чаках. Ти не дойде. Нападнаха ме… арестуваха ме… беше истински кошмар. Моля те, кажи ми какво искаш от мен и ме остави да живея живота си.

— Даа, знам… Между нас вече няма нищо общо. Ти си дама. Аз съм проститутка, която ръководи публичен дом на Бонати. Защо да си губиш времето с мен?

— За Бога, кажи ми какво искаш?

Сузита започна да си играе с пръстените по дебелите си пръсти.

— Искам да те предупредя, това е всичко.

— Да ме предупредиш?

— Да. За разследването на Бонати.

— Разследване?

Сузита вдигна на челото си големите слънчеви очила и впери недоверчив поглед в Кери. Очите й приличаха на стафиди, боднати в тъмна, грапава, нещавена кожа.

— Разследване, което води твоят син.

Сякаш електрически ток разтърси Кери. Разследване, което води твоят син. Знаеше, че Стивън работи върху някакво специално разследване, но служебното му положение забраняваше да споменава каквито и да е имена. Не й беше казал нито едно. Дори Джери не беше посветен.

— Не знаеш, така ли? — настоя Сузита.

Кери немощно поклати глава.

— Майната му! — възкликна Сузита. — За разлика от теб Бонати знае… и изобщо не е притеснен.

— Какво искаш да кажеш?

— Че не съм единствената, която не те е изпускала от погледа си.

Почувства как от стомаха й се надига жлъчка и засяда в гърлото й.

— Бонати знае кой е Стивън. Синът ти се е заел да го прати зад решетките. Но когато застане там, пред съдебните заседатели, Бонати ще им разкаже за теб. Можеш ли да си представиш тогава какво ще се случи? С такава майка като теб Стивън ще стане на посмешище и ще се наложи да си подаде оставката. Бонати очаква с нетърпение този момент. Приготвил е всичко за теб — наркотици, снимки, сведения от болницата… Даже онези стари снимки на Стиви с всички момичета, когато той беше на четири годинки. Малко хубаво момченце в бял копринен костюм, стъпил на масата пред тържествената торта…

Кери отчаяно затвори очи и се отпусна в седалката.

Лъки седеше на леглото, кръстосала по турски крака, със затворени очи и притиснати към слепоочията си пръсти.

Енцо Бонати. Нейният кръстник. Нейният наставник. Човекът, който й беше толкова близък… Когото обичаше… Човекът, който беше заменил Джино…

Енцо Бонати. Змия в пазвата. Главорез. Убиец. Екзекуторът на Марко — не лично, но беше дал заповедта да бъде убит.

— Отстранете Марко — сигурно беше казал. — Той единствен разбира от всичко. Момичето и Коста са лесни. Ще отстъпят. Нямат акъл да се справят сами с нещата.

Колко прав е бил той. Как ли е злорадствал, когато тя му поднесе всичко на тепсия. На него. И на близнаците Касари — синовете на убиеца на нейната майка.

И тя никога не беше се усъмнила в нещо. Не изпитваше и капка подозрение. Тъпата малка Лъки Сантейнджело. Тъпата путка.