Джаки Колинс - Шансове

— Какво искаш? — изстреля Енцо. — Не се заигравай с мен с тъпите си речи. Не са ми потрябвали. Изплюй камъчето.

Очите на Уорис блеснаха.

— Искам да направя сериозен филм. Имам сценарий — Убийствен изстрел. Сигурен съм, че е нещо, което ще предизвика интереса ви, стига да го прочетете…

Този разговор се беше състоял преди четири месеца. И оттогава Уорис беше по-зает от всяко друго време през живота си. Енцо Бонати страшно хареса идеята да направи филм за живота на Джино Сантейнджело. Само поиска да се внесат някои промени. Дребни промени. Съвсем незначителни промени. Например, че приятелят и наставникът на Джино става супергерой, а самият Джино си остава дребен гангстер-убиец.

Уорис се съгласи. Майната му на Енцо Бонати. Веднъж да започнат снимките и щеше да си направи филма както иска. Беше чакал десет години за този филм.

Междувременно Бонати финансира изцяло предварителната подготовка. Съгласи се на бюджет от четири милиона долара. Уорис съчета първокласни актьори с неоткрити още таланти. Не успяха да се споразумеят само за изпълнителката на главната женска роля. Той знаеше коя иска да бъде, но Бонати имаше други идеи. Пътуването до Ню Йорк беше с цел да получи последната сума пари и да се определи окончателно кое момиче ще получи главната роля. Снимките трябваше да започнат след десет дни и не разполагаше с никакво време за размотаване.

Уорис напусна летището, като си подсвиркваше тихо с уста. Взе такси. Със себе си носеше метална кутия с пробни снимки на неговото момиче. Само Бонати да я види, нямаше да има за какво да спорят повече.

Рут бързо влезе в голямото хале на супермаркета. Вече не й правеше впечатление реакцията на хората при вида й. При първия поглед в очите им грейваше възхищение, защото тя беше — и продължаваше да бъде — много красива. След това, когато видеха обезобразената страна на лицето й, възхищението се сменяше с изненада, ужас и най-накрая съжаление.

— Хей, маце… — към нея веднага се присламчи някакъв тип, но думите заседнаха в гърлото му, когато мина покрай него.

Не му обърна внимание. Тъп задник. Какво знаеше той? Спря за малко до телефонния автомат и си пое дълбоко дъх. Дарио Сантейнджело спеше в леглото й. Сал мислеше, че двете ще забогатеят от това. Рут беше достатъчно умна, за да знае, че няма да стане точно така. Правило номер едно за оцеляване в големия град беше — никога не се забърквай с тузарите. Понякога Сал мислеше с гъза си.

Извади няколко монети от чантата си и започна да набира номера.

— Виктор — прошепна тя. — Рут се обажда. Имам нещо, което трябва да ми помогнеш да го изнеса…

На дневната слънчева светлина улицата беше съвсем непозната за Кери. Но тя откри магазина за месо и застана отпред. Всеки път, когато някой минеше на метър разстояние от нея, тя нервно подскачаше.

Очите й се стрелкаха във всички посоки, тя напрегнато оглеждаше лицата на хората, походката им, поведението им… Кой, по дяволите, й беше навлякъл това изпитание? Щеше да го убие. Ще извади новия си пистолет и ще го убие!

Не се оглеждаше за кола, затова и не забеляза белия „Кадилак Елдорадо“, който се плъзна безшумно и спря пред входа на магазина. Дори не чу името си, когато някакъв глас го извика. Вторият вик обаче привлече вниманието й и тя се втурна към колата.

Седящият вътре беше в безопасност, анонимен зад оцветените в черно стъкла.

— Кой си ти? — изсъска Кери.

Задната врата се отвори.

— Влизай! — чу тя глухия глас от телефонната слушалка. — И по-бързо, моля!

Боги говори, без да спира, близо час. Боги, който обикновено с неохота и доста трудно свързваше две изречения.

Лъки не го прекъсна нито веднъж. Слушаше внимателно, докато той й разказа цялата история с равния си, безизразен глас. Тя повярва на всяка дума. Боги никога нямаше да я излъже. Нямаше защо да я лъже. Докато той говореше, в нея започна да се надига ярост, толкова силна и студена, че тя знаеше, че не може да я овладее. Безмозъчна путка. Точно за това я бяха взели, беше казал Боги. И беше прав. Тъпа безмозъчна путка.

Двамата седяха в апартамента й. Тя отиде до бюрото си, отключи едно чекмедже и безшумно извади малка метална кутия. Сръчно сви и залепи с език цигара с марихуана, запали я, пое дълбоко и я подаде на Боги. Марихуаната я успокояваше, избистряше ума й. Не обезсилваше духа й, не я караше да се кикоти. Имаше точно противоположния ефект. Разбира се, пушеше марихуана само когато наистина й се налагаше да бъде много бодра, енергична и с остър ум.