Половин час не достигна на Уорис Чартърс, за да се сблъска с Лъки Сантейнджело на летище „Кенеди“. Полетът му от Лос Анджелис беше от първите. Той самият се радваше на добро настроение. Сутрешните вестници съобщаваха за завръщането на Джино Сантейнджело в Америка. И той си беше направил точен разчет на времето.
Усмихна се самодоволно. Беше му отнело много време, но работата беше опечена. Най-накрая Убийствен изстрел беше готов за реализация. Но не благодарение на Дарио Сантейнджело, въпреки че Уорис тактично му предложи да се ангажира по някакъв начин.
Уорис се замисли над събитията от последните две години. Дарио. Това русо, красиво момче с ненаситен сексуален апетит. И абсолютно безполезен по отношение установяване на какъвто и да било контакт с баща му във връзка със сценария. Ревнив. Непостоянен. Странен. Господи! Уорис познаваше толкова много подобни жени. Щом се вмъкна неканен в живота му, Дарио се превърна в Господин Собственик. Уорис изобщо нямаше нужда от такъв тип връзка, още повече, че нямаше никакви лични изгоди от нея. Единственото качество, което Дарио притежаваше, беше името му — Сантейнджело. Джино и Лъки притежаваха освен името властта и парите. Не му трябваше много време, за да открие точното разпределение на активите.
Когато осъзна че нищо не печели за себе си, като споделя живота на Дарио, той му намери работа. А Дарио се влюби в тази работа. Превъплъщаваше се в Дейвид Дърк — суперзвезда във филмовата порно индустрия. Беше истинско попадение. Дарио прилагаше призванието, за което беше създаден. Единственият недостатък в цялата иначе добре напасвана история, беше, че Дарио (Дейвид) не вършеше никаква работа в сцени с жени. Ощастливяваше само актьори.
— Не е лесно да се намира подходяща роля за теб — оплакваше се Уорис. — Хетеросексуалните филми са хитовете, от които се печели.
— Какво ти пречи да напишеш сценарий за мен — каза небрежно Дарио.
В тази идея имаше хляб. Уорис написа такъв сценарий. Нарече го Каубоят пътешественик и филмът мигновено се превърна в суперхит в порно-киното. В Дарио — напомняше с нещо Робърт Редфорд на екрана — се влюбваше отчаяно и безумно всеки отявлен педал от Източния до Западния бряг. До невзрачното им студио в Пасадина започнаха да пристигат хиляди писма от негови поклонници. Дарио беше пожънал успех. Беше се превърнал във филмова звезда.
Кариерата му обаче се оказа кратка. Рано една сутрин в апартамента на Уорис и Дарио в Марина дел Рей пристигнаха двама мъже. Мъже, с които не можеше да се спори или разговаря. Казаха, че господин Бонати желае да отидат при него незабавно. Нито Дарио, нито Уорис се осмелиха да възразят. Покорно, като палета от кучешко училище, последваха двамата мъже до Лас Вегас, където известният с репутацията си на престъпник Енцо Бонати ги прие в своя апартамент над последния етаж на „Маджириано“
Енцо започна направо. Не беше многословен.
— Да вземеш да си вдигнеш педерасткия задник и да се върнеш в Ню Йорк — каза той на Дарио. — Дръж гъза си там! Видях лицето ти в един от ония филми. Така че ти вече нямаш никакво лице. Ясно ли е?
На Дарио му беше ясно. Взе първия самолет и се върна в Ню Йорк, без да успее да се сбогува с никого.
— Ти — обърна се Енцо към Уорис, когато Дарио излезе, — имаш ли някаква представа кой съм?
— Господин Бонати — отговори спокойно Уорис, — цял живот съм ваш почитател.
Енцо кимна и изгрухтя.
— Значи няма да ми създадеш никакви проблеми?
Уорис протегна ръце към него.
— Господин Бонати, само ми кажете какво желаете.
— Сестрата на тоя рус педал ми досажда. Иска филма, така че аз трябва да го взема. Искам негатива и всичките снимки. И повече никакви лайнени работи, защото ще те пратя да скубеш кактуси в пустинята. Ясно ли е?
Уорис мрачно кимна.
— Разбира се, ще бъдеш възмезден, нали?
Енцо силно се изсмя.
— Да, разбира се. Подходът ти ми харесва. Ти ли си режисьорът на тоя боклук?
— Сценарият е мой, аз режисирах филма и подбрах артистите. Тоя боклук печели пари, но вие сигурно го знаете.
— Да, да… Знам — Енцо замислено зачовърка носа си. — Искам да направиш филм за мене. С много цици, задници и руси мацета със сочни сливи. Изясни ли ти се картинката?
Уорис си изясни картинката.
— Ще финансирам изцяло работата — продължи Енцо. — Колко ще струва?
— Приемам да работя всичко, което се финансира. И мога да направя това, което си поискам — обясни меко Уорис, — особено след успеха на Каубоят пътешественик.
Читать дальше