Джаки Колинс - Шансове

Засмя се. Сигурно беше дошъл специално дотук, за да й остави бележка. Щеше да му се обади… искаше да му се обади… Веднага след като разбереше какво е открил Боги.

Джино стана в шест, облече се и закуси. Към седем се обади по телефона на Коста.

— За колко часа е срещата с Бонати? — настойчиво попита той.

— Енцо предлага в един. В Бруклин. В един ресторант, в който ходи често. Имало градина и каза, че ще харесаш касетата. Освен това каза…

— Какво й лошото на касатата в „Рикади“? — прекъсна го Джино.

— Нищо, нищо — отвърна нервно Коста. — Ако предпочиташ да се видите там, естествено ще говоря с Енцо и…

— Добре. „Рикади“. В два часа. Ще се видим там.

Дарио се мъчеше да се събуди. Не можеше да отлепи клепачите си, тежаха като олово…

Беше много рано. В това беше сигурен. Отвън долиташе шумът от колата, с която събираха боклука… детски гласчета, които отиваха на училище. Не беше в своя апартамент… Не знаеше къде се намира… Отново се унесе в дрямка, после потъна в дълбок сън.

Долу, в кухнята на първия етаж, Сал целуна леко Рут по бузата и каза:

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш.

Рут кимна и пооправи роклята си.

— Знам точно какво трябва да направя.

— Добре — каза Сал и вдигна ръката си, стисната в юмрук с изправен палец — с пожелание за успех. — Започвай!

Кери стана преди Елиът. Случваше се втора поредна сутрин и това вече беше необичайно. Този път облече черен костюм с панталон, не си сложи никакви бижута. Среса лъскавата си коса и я прибра на тила в стегнат кок. В осем беше готова за излизане.

— Кери — обади се Елиът, — къде си тръгнала?

— В един новооткрит салон за фитнес. Бил нещо изключително.

— Исках още днес да заминем от града, а ти отиваш в някакъв фитнес салон.

Тя опита да се усмихне, но усети, че лицето й е замръзнало в нелепа гримаса.

— Ще се върна за обяд — побърза да го успокои тя.

Той изсумтя отегчен.

— Не знам какво става с теб напоследък. Откакто този проклет ток спря…

— С мен не става нищо. Само се грижа за здравето си.

— Ще се обадя да потвърдя резервацията за Бахамите. Бъди готова да заминем довечера.

Тя безволево кимна. Може би… Само може би…

Кери вече беше до външната врата, когато той неочаквано я попита:

— Как ще отидеш до салона?

Тя за миг замръзна. Загуби всякаква способност да мисли.

— Мислех да повървя пеша — най-сетне успя да съобрази тя. — През няколко преки е.

— Къде точно?

— Ох, съвсем наблизо… — подхвърли през рамо тя, отвори вратата и забързано излезе.

Навън, на улицата, си пое дълбоко дъх и тръгна към близката станция на метрото. Нервите й бяха опънати като струни. Колкото по-скоро приключеше с тази среща, толкова по-добре.

Стивън винаги ставаше към шест и половина. Съблюдаваше стриктно дневния си режим — леден душ, половин час упражнения с натоварване за силно и хармонично тяло, след това чаша натурален портокалов сок и закуска от пшеничена каша, царевични бухтички, мед и горещо кафе. След това беше готов за всичко.

Днес специално беше готов за Енцо Бонати. Този ден щеше да се превърне в забележителност и вестниците щяха да му отделят специално внимание. Двете години задълбочена и напрегната работа наближаваше своя край, което изпълваше с удовлетворение Стивън, но и го плашеше. Удовлетворението идваше от факта, че престъпник като Бонати заслужаваше да прекара останалата част от жалкия си живот зад решетките. Страхът пък се пораждаше от това, че дори сега толкова неща можеха да се провалят.

Облече се и се замисли върху собствения си живот. Ейлийн заемаше съществена част от него. Толкова способна, организирана и привлекателна. Една наистина съвършена съпруга.

Но една нощ, прекарана в заседнал асансьор с някакво енергично и отракано момиче, наречено Лъки, се оказа достатъчна, за да разбере, че Ейлийн не е за него. Внезапно осъзна, че не изпитва желание да прекара останалата част от живота си с нея. Беше толкова ясно и просто. Неговото решение. Въздъхна дълбоко. Проблемът се състоеше в това как да й го каже.

Енцо се събуди с тежък махмурлук. В устата си имаше в вкус на препикани пилешки курешки, главата му се пръскаше, усещаше тялото си сковано и мръсно. Тези неудобства не му попречиха да реши, че е прекарал весела вечер. Страхотно червено вино. Похотливи руси уруспии, готови да изпълнят всяко негово желание. Жени. Всички бяха еднакви. Курви. Не предлагаха нищо ново под слънцето. Но това го знаеше от край време. Усещаше обаче, че в последно време — може би през седемдесетте години — в тях настъпваше някаква промяна. Всички се бяха отворили — ебане, духане и останалите неща. Докато той добре си спомняше времето, не беше толкова отдавна, когато такова разнообразие си позволяваха само проститутките. Сега изглежда всички жени харесваха секса. Не беше само на приказки, наистина го харесваха. А този факт беше предостатъчен, за да съсипе неговото удоволствие. Занапред, реши той, момичетата, които ще бъдат наемани да го забавляват, трябва да бъдат по-невинни. Най-добре все още девствени. Имаше ли останали девственици на този свят?