Макс Колинс: Мавърик

Ангела се престори, че се опитва да реши дали ръката му си заслужава да остане в играта или не. Но после заряза стратегията, изкриви уста в подобие на усмивка и ми каза:

— Хареса ми това, дето направи с онази малка дама. Покерът е мъжка игра… Вдигам двайсет хиляди.

От малобройната, но съсредоточено наблюдаваща тълпа се чуха възклицания, които заглушиха различните въздишки, изпуснати около масата. Пелтека и Тика влизаха в опасни води.

Погледнах гърба на петата си карта и тя ме погледна. Дали беше асо пика? Картата на смъртта? Любимата карта на мама?

— Бих я видял преди да заложа, синко — каза Комодора.

Погледнах го с полуусмивка.

— Моят Татко казваше: „Синко никога не вярвай на съвет, даден ти на маса за покер“. Разбира се, в този момент играехме карти…

— Влизаш ли? — попита Кошър.

— Работя по въпроса — казах аз и избутах няколко купчинки чипове към пода. — Плащам и вдигам двайсет и пет хиляди.

Ангела избухна.

— Не можеш да залагаш без да погледнеш петата си карта! Какъв номер се опитваш да изиграеш?

Мило се усмихнах.

— Не си спомням в Хойл да пише, че човек не може да залага на сляпо. А що се отнася до номерата, знам един страшен… слагаш стол под дръжката на вратата на нечия каюта и той е в капан.

Всички около масата — всички в залата — ме погледнаха като че ли бях луд. Но Ангела погледна настрани, погледна картите си и от мазната му коса потекоха капки пот, спуснаха се по челото и се загубиха в джунглата на черната брада.

Пелтека броеше чиповете си. Въздъхна облекчено, имаше колкото да остане.

— Пелтека плаща — казах аз.

Той избута чиповете си към растящата купчина.

Тика хвърли на Пелтека извинителен поглед, придружен от лек спазъм.

— Извинявай — каза той. — Вдигам две хиляди.

Това означаваше краят на Пелтека, в чиито очи можеше да се прочете трагедията да държиш сигурна ръка и да нямаш средства да я доведеш до финала.

— Страхувам се, че ще кажем сбогом и на теб, Тик — каза Комодора и избута всичките си чипове към пода. — Още петдесет хиляди.

Зрителите, включително момчетата на Ангела, бяха на крака и около нас. Чип да бе паднал на земята, щеше да се чуе.

Ангела отново се усмихна.

— Ако искаш да видиш картите ми, Мавърик, това ще ти струва всичко, което имаш…

И огромните му ръце избутаха към пода планини от чипове.

— Сто и петдесет хиляди — каза Ангела.

— Може би следващата година — каза Комодора, ослепителната му усмивка бе безследно изчезнала. Той въздъхна и хвърли картите си на масата.

— В този пот ще има половин милион, джентълмени, ако мистър Мавърик реши да плати.

Все още не бях погледнал последната си карта.

Страхливците никога не могат да направят флош. Нито пък кент флош.

Избутах напред всичките си чипове.

Всички очи вперени в масата се ококориха. Хората клатеха невярващо глави. Анабел, която ме наблюдаваше от публиката, изглеждаше изумена.

Ангела започна да се смее. Гръмовен смях, в който имаше нещо като ръмжене и нито следа от веселие. Мелодраматичната ефективност, с която обърна картите си една по една надмина очакванията ми.

Пет… шест… седем… осем… девет.

И всичките кари.

Чуха се охкания и ахкания от смаяното множество, дори леки аплодисменти. За тези от нас, които обичаме покера кент флоша е нещо красиво, макар и относително красиво, чиято стойност варира в зависимост от това от коя страна стоиш.

Е, ако не друго, то поне имах не по-слаб вкус към мелодраматичните ефекти от Ангела, така че когато им показах ръката си, бе карта по карта, като оставих петата си недокосната карта за накрая.

Дори Ангела изглеждаше впечатлен от вида на десетката пика, валето пика, дамата пика и попа пика. Но без деветка или асо, те щяха да са прекрасни, но прекрасни и безобидни.

Не им показах последната карта веднага. Исках първо аз да я видя, в края на краищата аз бях този, който бе платил за нея. Исках да се уверя, че тя е това, което смятах…

— По дяволите — казах тихо и поклатих глава. — По дяволите… не мога да повярвам…

Отвратителният смях на Ангела разтърси разкошния полилей над нас. Той се наведе напред, загреба чиповете с огромните си лапи и започна да ги придърпва към себе си.

— Не плачи, Мавърик — изръмжа той. — Много трудни за вярване неща се случват на една покер маса…

— Знам, но кой е чувал за два кент флоша в едно раздаване…?

Изстрелях картата във въздуха, тя се завъртя като параходно колело и се приземи с лицето нагоре.