Уилки Колинс - Жената в бяло

Няма да споменавам нищо за удивлението на мистър Кърл или за думите, с които изрази мнението си за моето поведение от първия до последния етап на разследването. Ще кажа само, че той веднага реши, че ще ни придружи до Къмбърланд.

Тръгнахме на другата сутрин с ранния влак — Лора, Мариан, мистър Кърл и аз се настанихме в едно купе, а Джон Оуен и чиновникът от кантората на мистър Кърл заеха друго. Пристигайки на гарата в Лимъридж, отидохме най-напред във фермата в Тодс Корнър. Твърдо бях решил, че Лора няма да влезе в дома на чичо си, преди да бъде публично призната като неговата племенница. Оставих Мариан да уреди с мисис Тод въпроса за настаняването веднага след като добрата жена се съвземе от изумлението, в което изпадна, чувайки какво ни води в Къмбърланд, и уредих със съпруга й Джон Оуен да бъде предоставен на гостоприемството на работниците във фермата. След тези приготовления мистър Кърл и аз се отправихме към Лимъридж Хаус.

Не мога да пиша изчерпателно за разговора ни с мистър Феърли, защото не съм в състояние да го възстановя, без да изпитам чувства на отвращение и негодувание, които превръщат тази сцена, макар и в спомените ми, в крайно неприятна. Предпочитам просто да заявя, че постигнах своето. Мистър Феърли се опита да се отнесе с нас по обичайному. Ние отминахме, без да забелязваме вежливата му безочливост в началото на разговора. Изслушахме без съчувствие възраженията, с които след това се опита да ни убеди, че разкриването на заговора го е объркало напълно. Накрая той буквално застена и захленчи като капризно дете. Как можел да знае, че племенницата му е жива, когато му било казано, че тя е мъртва? Той би приел скъпата Лора с удоволствие, ако само му дадем време да дойде на себе си. Нима сме мислили, че изглежда на човек, който бърза за гроба? Не. Тогава защо да го караме да бърза? Той повтаряше тези възражения при всяка възможност, докато аз не ги прекратих един път завинаги, изправяйки го категорично между две неизбежни алтернативи. Предложих му да избира: или да прояви справедливост към племенницата си при условията, поставени от мен, или да бъде изправен пред последиците от публичното утвърждаване на съществуването й в съда. Мистър Кърл, към когото той се обърна за помощ, му каза, че трябва незабавно да реши въпроса. Типично за него той избра алтернативата, която му обещаваше по-скорошно освобождение от всички лични притеснения, и с неочакван изблик на енергия заяви, че нямал достатъчно сили, за да бъде тормозен още, и че можем да постъпим както пожелаем.

Мистър Кърл и аз слязохме веднага долу и съставихме текста на писмото, което трябваше да бъде разпратено до арендаторите, присъствували на лъжливото погребение, призовавайки ги от името на мистър Феърли да дойдат на по-следващия ден в Лимъридж Хаус. За същата дата написахме поръчка до едно скулптурно ателие в Карлайл да изпрати човек в църковния двор на Лимъридж, за да бъде изтрит един надпис. Мистър Кърл остана да спи в къщата, поемайки задължението писмата да бъдат прочетени на мистър Феърли и подписани лично от него.

Прекарах следващия ден във фермата, като описах ясно историята на заговора, добавяйки към нея изявление за произлизащото от фактите противоречие, което именно оборваше твърденията за смъртта на Лора. Това писание предоставих на мистър Кърл, преди да го прочета на другия ден пред събраните арендатори. Ние също уточнихме начина, по който доказателството трябваше да бъде представено след завършването на прочита. След като бяха уредени тези въпроси, мистър Кърл направи всичко възможно, за да насочи разговора към делата на Лора. Тъй като не знаех и не желаех да зная нищо за тях и се съмнявах, че той като делови човек ще одобри моята позиция по отношение на доживотното право на съпругата ми върху завещанието на мадам Фоско, помолих мистър Кърл да ме извини, че предпочитам да се въздържа от обсъждането на тази тема. Тя бе свързана с онези мъки и неволи от миналото, за които никога не говорехме помежду си и които инстинктивно избягвахме да обсъждаме с други хора.

С приближаването на вечерта последното нещо, което ми оставаше да направя, бе да се сдобия с „Разказа на надгробния камък“, като си направя копие от фалшивия надпис върху гроба, преди да бъде изтрит.

Денят дойде — денят, когато Лора отново влезе в познатата стая за закуска в Лимъридж Хаус. Всички, които се бяха събрали, станаха на крака, когато Мариан и аз я въведохме. Изненадата ги потресе и любопитен шепот премина през редиците им при вида на лицето й. Мистър Феърли присъствуваше (по мое изрично настояване) и до него бе мистър Кърл. Зад тях стоеше камериерът му, приготвил шишенце с амонячни соли в едната си ръка и бяла кърпичка, напоена с одеколон — в другата.