Уилки Колинс: Жената в бяло

Моят разказ за тези забележителни събития, написан при не по-малко забележителни обстоятелства, свършва тук. По-маловажните предпазни мерки, които предприех, установявайки връзката с Лимъридж Хаус, са вече известни, както и великолепният успех на моето начинание й големите материални резултати, последвали от него. Искам да заявя с цялата сила на убеждението си, че единственото слабо място в моя план нямаше никога да бъде открито, ако преди това не бе разкрито единственото слабо място в сърцето ми. Нищо, освен фаталното ми обожание на Мариан, не би ме възпряло да се намеся за собственото си спасение, когато тя организира бягството на сестра си. Поех риска и се доверих на пълното унищожение на самоличността на лейди Глайд. Ако Мариан или мистър Хартрайт пожелаеха да удостоверят тази самоличност, те щяха да си навлекат обществено порицание заради опита си да докажат такава отявлена измама, съответно щяха да предизвикат подозрение, да се дискредитират и нямаше да могат да изложат на опасност моите и на Пърсивъл тайни. Аз направих една грешка, доверявайки се слепешката на шанс като този. Извърших и друга, когато Пърсивъл си плати за упорството и невъздържаността, като допуснах освобождението на лейди Глайд от лудницата и за втори път дадох възможност на мистър Хартрайт да ми избяга. Накратко — в това критично положение Фоско не бе верен на себе си. Пагубна и нетипична грешка! Ще съзрете причината в сърцето ми, ще я съзрете в образа на Мариан Халкъм — първата и последна слабост в живота на Фоско!

В зряла, шестдесетгодишна възраст аз правя това небивало признание. Младежи, призовавам за вашето съчувствие; девойки, настоявам за вашите сълзи.

Още една дума и вниманието на читателя (съсредоточил притаения си дъх върху мен) ще бъде освободено.

Моето проникновение ми подсказва, че любознателните хора ще зададат тук три неминуеми въпроса. Те ще бъдат формулирани и ще получат отговори.

Първи въпрос. Каква е тайната на непоколебимата преданост на мадам Фоско към осъществяването на най-смелите ми желания и подкрепата на най-съкровените ми замисли? Бих могъл да отговоря, позовавайки се просто на собствения си характер и питайки на свой ред къде в световната история мъж от моята класа не е имал край себе си жена, принесла се в саможертва пред олтара на неговия живот? Но аз не забравям, че пиша в Англия, не забравям, че се ожених в Англия и питам дали в брачните задължения на жената в тази страна е включено личното й мнение за принципите на нейния съпруг? Не! От нея се изисква безпределна любов, почтеност и послушание. Това именно прави и моята съпруга. От позицията на върховна морална възвишеност аз достойно заявявам, че тя прилежно изпълнява брачните си задължения. Замълчи, Клевета! Английски съпруги, отнесете се с разбиране към мадам Фоско!

Втори въпрос. Ако Ан Катърик не бе умряла, когато умря, какво щях да правя? В такъв случай щях да помогна на изтощената Природа да намери вечен покой. Щях да отворя вратите на Затвора на Живота и да даря пленницата (неизличимо болна телом и духом) с щастливо освобождение.

Трети въпрос. При едно спокойно преразглеждане на всички обстоятелства заслужава ли моето поведение сериозно обвинение? Най-категорично — не! Нима най-внимателно не се предпазвах от позора да извърша ненужно престъпление? С огромните си познания в областта на химията аз можех да отнема живота на лейди Глайд. При една невероятна жертва от моя страна аз следвах повелите на собствената си изобретателност, човечност и предпазливост и вместо туй й отнех самоличността. Съдете ме по това, което бих могъл да направя. От тази позиция, колко в същност невинно и добродетелно изглежда стореното от мен!

В началото заявих, че този разказ ще бъде един забележителен документ. Той отговори напълно на моите очаквания. Приемете тези пламенни редове — моето последно завещание към страната, която напускам завинаги. Те са достойни за случая и достойни за

ФОСКО.

Историята завършва от името на УОЛТЪР ХАРТРАЙТ

Когато затворих последния лист от ръкописа на графа, половината час, през който бях приел да остана на Форист Роуд, бе изтекъл. Мосьо Рубел погледна часовника си и се поклони. Станах веднага и оставих пълномощника сам в празната къща. Повече не го видях, нито чух нещо за него или за жена му. Из тъмните храсталаци на злодейството и измамата те бяха изпълзели на нашия път, тайно пропълзяха отново там и изчезнаха.