Лора Роуланд - Шинджу

Огледа се и забеляза, че двата коридора от шинден към страничните къщи също са повдигнати. По тесния тунел лесно можеше да се добере до отсрещния павилион, където светлината бе най-ярка и се чуваха гласове. Предпазливо запълзя натам, но някъде по средата чу гласовете на стражите от верандата и приближаващи стъпки откъм входа. Притисна се към земята, с ръце върху главата. Дъсченият под над него заскърца — някой минаваше по него. Стъпките продължиха по застланата с чакъл пътека. Някакъв мъж извика:

— Привет! Какво ви забави толкова? Господарят ви очаква.

Сано не чу отговора. Стражите бяха отишли да посрещнат новодошлите. Той се промъкна към предната част на къщата. Сега вече долавяше откъслечни фрази:

— …значи това?

— …настояваше да дойде… иначе няма да достави стоката… знае, че няма да му хареса, но…

Сано надникна между подпорите на къщата и видя осем мъже — двамата пазачи, четирима самураи на коне и двама носачи с паланкин. В мрака Сано не можеше да различи добре лицата на новодошлите или да разпознае някакъв герб по облеклото им. Стражите ги бяха поздравили като приятели, значи също бяха хора на младия господар.

Внезапно от паланкина се разнесе отчаяно блъскане. Носачите го оставиха на земята. Вратата се отвори рязко и навън гневно се втурна дребен приведен мъж.

— Веднага ме отведете при господаря Масахито! — изкрещя той.

Сано веднага разпозна устата и брадичката с моравото петно — Любителя на вишни, работодателя на Норийоши. Каквато и работа да бе довела търговеца на шунга тук, някога тя бе включвала и Норийоши. Само ако можеше да разбере!

Стражите блъснаха Любителя на вишни обратно към носилката. Той се строполи в безформена купчина на земята до нея.

— Разтоварете стоката и отведете тази напаст обратно в Йошивара — нареди на носачите един от стражите.

— Няма да тръгна преди да съм разговарял с господаря Ниу! — разкрещя се Любителя на вишни и започна да блъска и да рита по паланкина.

Сано чу отваряне на врата и после се разнесе резкият глас на младия господар:

— Какво става тук?

— Господарю, колко ми е приятно да ви видя — търговецът се приведе в поклон. — Истинска чест е за мен, че ме посрещате с такова гостоприемство — Любителя на вишни направи няколко крачки към къщата и падна на колене пред Ниу Масахито. — Простете нахалството, но трябва да обсъдя нещо с вас, господарю.

— Какво е то?

Сано си представи раздразнението, изписано по лицето на Ниу.

— Опасявам се, че цената на услугите ми се е повишила — заяви търговецът. — Може би ще предпочетете да обсъдим въпроса вътре… насаме?

— Имахме уговорка — отвърна младият господар. — Не виждам причина да я променяме.

Любителя на вишни потърка ръце, а червеното петно се разля в подкупваща усмивка.

— За съжаление поради смъртта на Норийоши промяната е наложителна…

Сано очакваше господарят Ниу да възрази. Но синът на даймио, изглежда, загуби интерес към разговора.

— Добре — каза той с раздразнение. — Колко?

Любителя на вишни назова сума, която за Сано прозвуча възмутително. Нима търговецът се опитваше да заеме мястото на Норийоши като изнудвач? Господарят Ниу каза само:

— Ела утре в семейното имение в Едо. Парите ти ще са там — после нареди на носачите: — Махнете го от тук и ми донесете стоката му. По-бързо. Няма време.

Вратата се затръшна.

Сано проследи с поглед носачите, които се наведоха да извадят нещо от паланкина. Замръзна слисан, когато видя как измъкват неподвижно тяло, увито в одеяло, и го понасят като чувал с картофи към къщата. Беше тяло на млад мъж — главата му се полюшваше, очите бяха затворени, а лицето — бледо и безкръвно.

— Мъртъв ли е? — попита стъписан един от самураите.

Търговецът махна с ръка.

— Не, не. Само е упоен, както заръча господарят. Няма да се свести поне още два часа.

Търговецът на шунга влезе в паланкина. После показа глава и извика:

— Според мен предостатъчно дълго, ха-ха-ха!

Сано изостави своя наблюдателен пункт и се втурна нататък под коридора, който свързваше страничната постройка с шинден . Трябваше да установи какво възнамерява да прави господарят Ниу с този човек. Може би сега ще узнае с какво Норийоши бе изнудвал младия Ниу и защо бе намерил смъртта си? Коридорът над главата му заскърца — носачите минаха с товара си. Сано пропълзя обратно при страничната къща. Дори оттам отчетливо чу тупването, когато оставиха тялото на пода. Дали да не се изкатери горе и да надникне в стаята? Не, не още — чифт крака в панталони приближаваха към къщата. Сано се скри дълбоко в сянката. Мъжът спираше на равни интервали да забива запалени факли в земята. Скоро искряща ивица танцуващи пламъци заобиколи скривалището на Сано и освети пътеката към портата. Откъм жилищата на слугите се разнесоха забързани стъпки. Отвориха се и се затвориха врати. Сано изпълзя, за да погледне към градината, и видя слугини с отрупани подноси. Каква бе тази суматоха? Какво предстоеше? Пиршество? Сано осъзна колко е гладен. Бръкна под наметалото си и извади една питка мочи. Отхапваше малки парчета и ги дъвчеше продължително, за да успокои бунта на стомаха си.