Лора Роуланд - Шинджу

— Бях сигурен, че ще дойдете отново — каза му той. — Не стойте там треперещ, елате и се сгрейте. Мура сан ! Саке за нашия гост, моля. И купичка оризова каша.

Мура отиде да изпълни поръчката, а Сано коленичи при мангала изпълнен с благодарност. Тялото му се тресеше от студ, а зъбите му тракаха. Не можеше да държи треперещите си ръце неподвижни над жаравата. Ито стана, извади от шкафа една завивка и му я подаде.

— Не, благодаря — възпротиви се той. Завивката бе на собственика — явно единствена.

Ито настоя:

— Свалете тези мокри дрехи и се увийте с това, иначе ще се разболеете — после добави: — Моля, послушайте ме. Имам толкова малко възможности да предложа гостоприемство.

Сано се подчини. Изпи сгрятото саке и изяде топлата оризова каша, която му донесе Мура. Когато топлината се върна в тялото му, разказа на д-р Ито всичко, което се бе случило след срещата им.

Ито слушаше, без да го прекъсва. Когато Сано свърши, попита:

— И какво ще правите сега?

— Не зная — призна Сано. — Мислех, че вие ще ми помогнете да реша.

— Разбирам. И защо искате моя съвет?

— Защото знаете какво означава човек да изпадне в такова положение. И защото дълбоко ценя мнението ви.

За момент Ито го изгледа изпитателно, погледът му бе строг, но изпълнен със съчувствие. Накрая каза:

— Сано сан , когато ме осъдиха, се простих с дома си, със съпругата, семейството, богатството, общественото положение, прислугата, уважението на колегите, здравето и свободата си. Тази стая и моргата сега са целият ми свят. Все още имам моите науки — той посочи към книгите — и един приятел — Мура, който ми помага, защото така е решил. Всичко друго вече не съществува. Живея опозорен; и ще умра опозорен. Болката и срамът понякога наистина са непоносими. Затова аз съм последният човек на този свят, който ще ви посъветва да захвърлите бъдещите си възможности заради идеалите си.

Сано се почувства като човек, отворил скрито ковчеже само за да види, че вътре няма нищо. Толкова се надяваше, че д-р Ито ще му каже нещо по-различно от баналните думи, които би могъл да чуе от всекиго.

Ученият продължи:

— Но също така съм и последният човек на този свят, който ще ви посъветва да пожертвате идеалите си, защото, направите ли го, никога вече няма да живеете в хармония със себе си. Гири, нинджо. Татемае , хоне — завърши той с въздишка. — Дългът срещу желанието, съобразяването срещу волеизявлението.

— Да — кимна Сано, като си мислеше колко добре илюстрират собственото му положение двата класически конфликта, които Ито цитира. — Всеки трябва сам да реши кое е по-важно за самия него.

— О, не! Всеки трябва да знае кога е решил и какво е решението, което е взел. Мисля, че вие го знаете, Сано сан .

Сано остана неподвижен и загледан в пламъка на лампата. В съзнанието му започнаха да изплуват образи: умиращият му баща и щедро обещаващият Кацурагава Шундай от едната страна; горящото тяло на Юкико, ридаещата Глициния, обърканото изражение на Райден и засменият Цунехико — от другата.

Времето минаваше. Пламъкът на лампата погълна сложната плетеница на колебанията му и остави съзнанието му ясно и чисто. Той осъзна, че д-р Ито е прав. Бе взел решението отдавна и щеше да продължи издирването на убиеца. Дори това да му костваше сигурността, благоденствието или живота. Трябваше или да възвърне честта си, следвайки собствения си път, или да я загуби завинаги. Животът на баща му зависеше от готовността му да стигне докрай.

— Благодаря ви за гостоприемството, Ито сан — каза той. — Не бива да ви се натрапвам повече.

Той понечи да стане, но д-р Ито го спря:

— Късно е, градските порти вече са затворени. Не можете да се върнете вкъщи тази вечер. Мура ще ви приготви постеля. Наспете се, защото на сутринта ще трябва да имате силата и мъдростта да постъпите така, както ви повелява дългът.

Следващото утро завари Сано край портите на великия даймио Ниу. Нахлузил дрипава сламена пелерина и широкопола сламена шапка, той кръстосваше нагоре-надолу просторната улица пред имението, като се правеше, че събира смет, а всъщност скришом наблюдаваше вратите към имението. От време на време набучваше по някой боклук на заострената си пръчка и го слагаше в коша досущ като уличен чистач. Надяваше се да заблуди пазачите пред богаташкото яшики , за да не познаят, че бившият йорики Сано Ичиро, комуто бе забранено да се мярка край имението на владетеля Ниу, сега извършва тайно наблюдение над младия господар. Ако някой разкриеше какво върши, Сано щеше да бъде арестуван или убит на място.