Лора Роуланд - Шинджу

Изтръгнат от безмълвието си, Сано отвърна:

— Какво общо имат недостатъците ми? Уволниха ме не защото не се справих, а защото се справих твърде добре. Разкрих убийство, което съдията Огиу искаше да потули. Как очаквате да бъда лоялен към човек, толкова корумпиран, че да осъди на смърт невинен? Не виждате ли, че нещо се потулва?

— Сано сан — Кацурагава се спря по средата на пътя и скръсти ръце. — Точно това имам предвид, когато говоря за липса на качества. Разбира се, че се потулва! И ако ти беше подходящият човек за тази длъжност, веднага щеше да разбереш защо. Какво, мислиш, ще стане, ако се разчуе, че някой от дома на владетеля Ниу е убил Юкико? И че този «някой» е член на семейството му? И какво, ако шогунът реши да осъди на смърт целия род и конфискува земите им? Представи си само какво ще стане тогава! Хиляди и хиляди ронини , жадни да отмъстят за смъртта на своя господар. Многобройни даймио — до един съмишленици на Ниу, ненавиждащи управлението на Токугава и търсещи подходящ повод за бунт. Събери всичко това и какво се получава? — Кацурагава се приведе към него. Мургавото му лице излъчваше сурова власт. — Кръвопролития. Още пет века война. Това ли желаеш? Толкова силно ли е любопитството ти, кой точно е убил онзи селяндур и разглезеното богаташко девойче? Нима животът на някакъв си жалък сумист, войчер при това невменяем, ти е толкова скъп, че не можеш да го жертваш в името на мира?

Сано не бе разсъждавал върху смисъла на тези убийства с такива мащабни размери. Да, разясненията на Кацурагава звучаха достатъчно логично, но нещо в тях куцаше. Как да повярва, че Огиу е действал по този начин единствено и само в името на държавния мир?

— Защо съдията не ми обясни всичко това?

— Вероятно е смятал, че разбираш — Кацурагава се обърна и отново пое бавно напред.

Сано го последва.

— Наистина ли вярвате в това, което ми казахте? Нали ако е самурай, убиецът има право да извърши сепуку! Семейството му няма да бъде наказано, както би станало с хора от простолюдието. Пък и другите даймио няма да рискуват да се вдигнат на бунт срещу Токугава…

Кацурагава замълча, а после рече:

— Сано сан, готов съм да ти помогна да си намериш нова работа. Може би дори по-добра от тази, която току-що загуби. Имам много връзки… А колкото до сватбата ти, която баща ти иска да се уреди, с удоволствие бих предложил услугите си като посредник и поръчител.

Кацурагава му предлагаше нова длъжност, вероятно по-висока и с по-голямо възнаграждение, доживотна осигуреност и финансова стабилност, с които би имал шанс да сключи изгоден брак и да влезе в аристократичните среди. Показваше му възможност да възстанови социалното си положение и честта си и да спести разочарованието на баща си. Наистина щедро обещание, но духовете на Цунехико и Райден искаха друго.

— Да разбирам ли, че ще ми помогнете, само и само за да прекратя разследването? — попита, подчертавайки недвусмислено очевидната изгода.

Кацурагава изкриви устни.

— Да, точно така.

— Не мога — отвърна Сано.

Кацурагава спря на пътя.

— Ти си глупак! Не виждаш ли какво причиняваш на баща си? Вече не си йорики . Никой няма да отговаря на въпросите ти или да изпълнява заповедите ти. Ако дръзнеш да провеждаш частно разследване, ще бъдеш арестуван и наказан сурово за намеса в държавните дела. Край, Сано сан. Нищо повече не можеш да направиш. Откажи се!

— Не! — извика Сано и разбра, че с това окончателно прекъсва отношенията си със своя покровител. Обзе го въодушевяващо чувство за свобода. Влиятелният господар е мечта за всеки самурай, а току-що той отхвърли благосклонността на своя.

Кацурагава тръсна ядосано глава, сякаш напълно да се отърси от задължението си към бащата на Сано, и пое надолу по улицата. Не беше изминал и десет крачки, когато се обърна:

— Знаеш ли защо със съдията Огиу решихме, че от теб ще излезе добър йорики ? Защото смятахме, че липсата на опит ще те направи безобиден, а моралната ти задълженост — лесен за манипулиране — Кацурагава се изсмя подигравателно. — Тогава сбъркахме, но знай, че продължиш ли по този абсурден път, скоро ще си мъртъв.

Когато Сано стигна до дома на родителите си, вече се здрачаваше. Все още мъкнеше багажа от пътуването. Двама носачи пристъпваха зад него, натоварени с вещите от общежитието. Сано им помогна да разтоварят вързопите пред входа, плати им и ги отпрати. И остана сам с мрачните си мисли.

Като самурай знаеше, че можеше да дойде време, когато да му се наложи да извърши сепуку, за да избегне позора или за да го изкупи. Явно това време беше дошло. След всичко, което се бе случило, само ритуалното самоубийство можеше да възстанови честта на семейството му. Но нямаше право да слага край на живота си, преди да отмъсти за Цунехико, да очисти името на Райден и да постигне справедливост за Юкико, Норийоши и Глициния.