Лора Роуланд - Шинджу

Чак сега Сано разбра каква беше истината. Огиу продължаваше да защитава семейство Ниу, но просто бе сменил тактиката. Какъв по-добър начин да приключи разследването от това да арестува, да осъди и да екзекутира една изкупителна жертва, тласната в ръцете му от самия Сано! Ямага и Хаяши вероятно бяха предпочели Райден пред Кикуноджо, защото не желаеха да засягат високопоставените покровители на актьора. А Райден беше от простолюдието и нямаше кой да го защити. Сано се почувства виновен за смъртта на още един човек.

— Никога не съм смятал, че убиецът е Райден! — възкликна той. Вече не можеше да помогне на бореца, освен да изтрие петното от името му.

— Райден признал на тъмничарите, че не си спомня дали е извършил тези убийства — поясни Хаяши хладно. — Бил е луд. В лудостта си е убил двама души и после пак лудостта е заличила престъплението от съзнанието му.

Сано се замисли. Може би наистина «демонът» на Райден го бе тласнал първо към убийство и после към безпаметност. Нима Цунехико умря само защото Сано не бе успял да прозре вината на Райден и да го арестува преди фаталното пътуване?

— Райден не е бил единственият изнудван от Норийоши — плахо рече Сано. — Пък и не е имал мотив да убива Юкико. Мисля, че знам кой го е сторил.

— Само предположения! — изсмя се Ямага, а Хаяши кимна утвърдително.

Сано не искаше да разкрива повече от онова, което бе установил, след като видя как бяха използвали досегашните му разкрития, но отчаяно се нуждаеше от официалното одобрение на съдията. Затова бързо обясни какво е научил в Хаконе и завърши с думите:

— Смятам, че младият господар заслужава подробно разследване. И като начало ще проуча дали онзи, който ме проследи до Тоцука и уби Цунехико, не е някой от приближените на Масахито или дори самият той — само благоразумието го възпря да обвини открито Огиу, че прикрива семейство Ниу.

Огиу въздъхна и поклати глава:

— Всичко това са фантазии на една девойка, все още дете. А и съм склонен да вярвам, че злощастната смърт на вашия секретар е просто едно от онези убийства, които понякога стават по пътищата. Колкото до семейство Ниу, и дума не може да става отново да им сервираме неприятности. Истинският убиец е… наказан.

— Но… — възропта Сано.

— Въпросът е приключен — прекъсна го Огиу и кимна към Ямага и Хаяши: — Вие можете да тръгвате.

Двамата йорики станаха и се поклониха. Сано улови презрителните им погледи.

— Държа да продължа разследването — настоя Сано.

Преди да отговори, Огиу размени кос поглед с Кацурагава.

— Опасявам се, че повече няма да разследвате нито този, нито който и да е друг случай, Сано сан. От днес нататък сте освободен от длъжността йорики и от всички съпровождащи поста задължения и привилегии.

Думите се стовариха върху Сано като чук. Такъв позор за него и за семейството му. Как щеше да се отрази на баща му всичко това? Олюля се и ушите му забучаха. Само откъслечни фрази достигаха до слуха му от тирадата на Огиу:

— Непростимо неподчинение… липса на компетентност… предателство… грешка от самото начало… неподходящ характер… незабавно освободете канцеларията и жилището си… Разбирате ли защо ви уволнявам?

Сано отвори уста, но не отрони и дума.

— Решението ми е окончателно. Ясно ли е?

— Да, ваша светлост — успя да прошепне.

— И бъдете така добър да оставите праха на Хамада Цунехико при моя управител. Официален пратеник ще отнесе урната на родителите му и ще поднесе съболезнования.

Сано кипна от възмущение. Как можеше Огиу да го лишава от възможността да изпълни дори този свой дълг? Но си наложи да замълчи и само кимна покорно.

— Тогава сте свободен — Огиу направи пауза и добави: — Надявам се да постигнете успех в бъдещите си начинания.

В този момент Кацурагава се обърна към Сано:

— Аз ще ви придружа.

Сано хвърли отчаян поглед към покровителя си. Не желаеше да разговаря с никого. Искаше да освободи кабинета си и да напусне по възможно най-бързия начин. Мислеше само как ще каже на баща си. Но Кацурагава застана до него и сложи ръка на рамото му.

— Трябва да поговорим, Сано сан — каза той и го поведе към изхода.

Известно време вървяха мълчаливо. Сано поглеждаше крадешком своя покровител. Стойката на Кацурагава излъчваше увереност, премерените му движения и бавната, целеустремена крачка издаваха сила и мощ. До него Сано се чувстваше дребен и незначителен, макар че на ръст бе по-висок.

— Като твой покровител имам известни отговорности за това, което се случи с теб — каза Кацурагава. — Вероятно в желанието си да изпълня едно отдавнашно задължение, съм действал прибързано. Насочил съм те към длъжност, за която нямаш качества. Но вината си е и твоя… — той се обърна, за да изгледа Сано в очите. — Поне опита ли се да спазиш изискванията на началника си? Помъчи ли се да компенсираш качествата, които ти липсват, с вярност и подчинение?