Лора Роуланд - Шинджу

Знаеше, че няма друг шанс, освен да чака и да се надява, че младият господар ще се появи и сам ще му предостави доказателства, че е извършил убийствата. Сано не разполагаше с власт или с подкрепа, нито с достатъчно пари, за да плати за сведения, а нямаше и друг начин да избегне вездесъщите шпиони в Едо. Трябваше на всяка цена да намери потвърждение за онова, което Мидори му бе казала в Хаконе; да научи, и то бързо, какво е извършил господарят Ниу, че е готов да убива, само и само да го запази в тайна.

Трийсет и седем крачки до главната порта на имението. Никой не влизаше, нито излизаше. Петдесет и девет — до края на улицата. Сано се обърна и тръгна обратно. Трима самураи с герба на Ниу влязоха в яшики и почти веднага излязоха отново. Младият господар все така не се появяваше. Сано чувстваше, че започва да привлича вниманието. Задържа се още малко пред къщата и после пое на поредната обиколка.

— Ей, ти!

В първия миг Сано не реагира. Хората не се обръщат така непочтително към самураите. После си спомни, че е предрешен, и извърна глава по посока на гласа.

— Улицата вече е чиста — викаше единият от стражниците пред къщата на Ниу. — Писна ми да те гледам. Разкарай се, мръсно животно!

Мръсно животно! Самурайският му дух въстана срещу обидата. Сано впи гневен поглед в пазача и посегна към меча, който липсваше.

— Хайде, какво чакаш? — пазачът тръгна към него, стиснал запалена клечка. През смях извика към другарите си: — Да го подпаля ли? Да го накарам ли да затанцува? — и после към Сано: — Хайде, изчезвай!

— Да, господарю!

Сано се поклони дълбоко в съответствие с мизерното си социално положение. Стисна пръчката си и бързо се скри зад ъгъла. Наложи си да овладее гнева и обидата. После сви по страничната уличка между каменните зидове на имението и съседския имот. През по-малките странични порти, охранявани от по двама стражи, непрестанно се точеше поток от носачи и слуги. Сано се питаше как да продължи разследването. Можеше да потърси свидетели, видели някой да хвърля в реката голям вързоп. Или да се върне в Йошивара, за да разпита останалите познати на Норийоши. Рано или късно, все някой щеше да го разпознае и да съобщи на Огиу?

Докато се чудеше, една от страничните порти се отвори и от там излязоха четирима самураи и черен паланкин без отличителни белези. Кой ли от семейството излизаше така инкогнито? Сано се опита да надникне през капаците на паланкина, но завесите бяха плътно спуснати.

Внезапно една от тях се раздвижи. Някой отвътре бързо каза нещо на носачите и после отново се скри. Лицето му бе скрито под сламена шапка, но Сано веднага го разпозна.

Беше младият господар.

Макар и озадачен от тайнствения начин, по който Масахито Ниу излизаше от собствения си дом, Сано не се поколеба и пое след него. Оживените улици на Нихонбаши улесняваха преследването и не позволяваха на носачите да ускорят крачка.

Младият Ниу посети магазина на един майстор на мечове, размени няколко думи с другите клиенти и излезе, без да купи нищо. После отиде в доста неугледна школа за бойни изкуства, посещавана главно от ронини, и проведе тренировка по бой с мечове. Сано се повъртя пред отворената врата да наблюдава. Господарят Ниу се биеше със стоманен меч вместо с дървен и независимо от недъгавия си ляв крак изпълняваше блестящо всички удари и притежаваше светкавични рефлекси. Уменията му предизвикаха искреното възхищение на Сано. Дано никога не му се наложеше да се изправи в истински бой срещу съперник като владетеля Ниу!

След това младият господар и още трима от трениращите отидоха в една гостилница недалеч от школата. Сано последва примера им и използва времето да си купи нещо за ядене от уличните търговци. Най-накрая господарят Ниу излезе от гостилницата и се качи в паланкина. За жалост носачите се отправиха обратно към къщата на Ниу. Сано бе ужасно разочарован. Както вървеше, можеше и да не дочака убиецът да се разкрие сам. Но ето че носачите подминаха имението на даймио и продължиха нататък по криволичещи улички към моста Нихонбаши, после покрай каналите, през богати и бедни махали и от там свиха на север. Постепенно напуснаха очертанията на града и продължиха през откритата местност.

Скоро носачите изоставиха главния път към Уено и свърнаха по тясна гориста пътека. Сано изостана малко по-назад, за да не го видят. Случайна стрела, която се заби в дървото до него, му подсказа, че се намира в ловния район на някой владетел. Избърза напред, за да не изпусне от поглед носилката и внезапно да не се озове сред група ловджии. За негово облекчение пътеката свършваше малко по-нататък пред порта с керемиден покрив и герба на фамилията Ниу.