Лора Роуланд - Шинджу

Постепенно суматохата утихна. С настъпването на нощта вилата потъна в тишина. Въздухът стана по-студен, но и по-свеж. Сано въздъхна с облекчение. Предпазливо се придвижи покрай страничната стена на къщата, приведен под равнището на прозореца. При ъгловата стая постепенно се изправи в цял ръст, но прозорците бяха плътно затворени и в осветената стая се виждаха само неясни тъмни силуети. Опря ухо до дървената плоскост. Долови някакви неясни звуци, подобни на стенание. Трябваше да види какво става!

Огледа стената за дупки или пукнатини, но не намери нито една. Прокара ръка по гладката дървена повърхност. Опипвайки внимателно, пръстите му попаднаха на леко издаден чеп. Сано извади кинжала си, заби го в средата на чепа и го завъртя. Нищо. Опита отново. Този път усети някакво помръдване и дръпна леко. Чепът излезе с едва чуто изскърцване и Сано се шмугна обратно под къщата. Дали господарят Ниу беше чул? Замръзна неподвижен, стиснал кинжала си, в очакване на викове и суматоха. Не последва нищо подобно. Вилата все така тънеше в тишина. Той отново изпълзя навън, огледа си и после долепи око до дупката от чепа.

Кръг от запалени свещи осветяваше положеното на пода тяло. Беше мъж, по-точно — юноша самурай, с бръснато теме и оставен отпред дълъг кичур, който показваше, че младежът все още не е преминал тържествената церемония за посвещаване в мъжественост. Лежеше неподвижен, със затворени очи. Над него се бе надвесил господарят Ниу — гол и възбуден. Мускулите му лъщяха от пот. Покритият с белези десен крак изглеждаше като уродлив придатък към иначе безупречното му тяло. Очите горяха трескаво, устните проблясваха влажно, дишаше учестено. Коленичи до момчето, хвана с ръка собствения си орган и започна да го гали.

Гледката извика у Сано едновременно отвращение и разочарование — проституцията с деца бе законна, обичайна и социално приемлива. Младият господар Ниу не можеше да бъде обвинен в нищо друго, освен че задоволява сексуалните си прищевки извън определения от закона район Йошивара. Едва ли е плащал на Норийоши и го е убил, за да не издаде подобна тайна.

После господарят Ниу се пресегна със свободната си ръка някъде зад себе си и взе един нож. Вдигна го високо над себе си и острието проблесна на светлината на свещта. Застина за миг като хипнотизиран. Езикът му се плъзна по полуотворените му устни. Ръката върху органа му се задвижи по-бързо. С бавен жест той свали ножа и го задържа над шията на упоеното момче. Пак така бавно го прокара по розовата плът. Изпод острието изби тънка кървава нишка.

Изтръпнал от ужас, Сано твърде късно усети, че зад него стои някой.

Беше жена c широко отворени от страх очи. Тя отвори уста, за да изпищи. Инстинктът взе връх над разума — без да разсъждава, Сано я сграбчи и я завлече в гората, далеч от къщата. Притискаше я здраво до себе си и с една ръка запушваше устата й, а с другата държеше кинжала пред лицето й. Тя скимтеше и риташе. Той усети как бясно бие сърцето й, докато се опитваше да се изтръгне от хватката му.

— Няма да ти сторя нищо лошо — прошепна той в ухото й. — Моля те, недей да крещиш!

Милостиви Буда, не искаше да я убива, но не можеше да й позволи да вдигне тревога. Със закъснение я позна — слугинята на Ниу.

— Охиса, аз съм йорики Сано. Дойдох в яшики и после на погребението на госпожица Юкико. Ще мълчиш ли, ако те пусна?

Тя кимна и изхлипа. Престана да се съпротивява и Сано я пусна предпазливо, готов всеки миг да я сграбчи отново. Охиса се обърна към него и кимна към къщата:

— Пак го прави, нали? — попита шепнешком.

Лицето й се сгърчи, сякаш всеки миг щеше да се разплаче.

— Пак? Значи го прави често… убива деца за собствено удоволствие? — Сано изживя отново шока от сцената, в която младият господар преряза гърлото на момчето. — Юкико знаеше ли за това?

— Не, не! — размаха ръце слугинята и Сано се изненада, че Юкико не е знаела. После Охиса поясни: — Господарят не ги убива. Само ги порязва малко и после ги пуска да си ходят.

Сано не й повярва. Изтича обратно до къщата и надникна през дупката. Господарят Ниу седеше на колене в средата на стаята с гръб към Сано, наметнат с бяло долно кимоно. До него двама пазачи увиваха момъка в одеяло. Очите на момчето бяха все така затворени, но той тихо стенеше. Повърхностният разрез, изчистен от кръвта, обрамчваше гърлото му като червена нишка.

Облекчението изтръгна от Сано дълбока пресеклива въздишка. Той прибра кинжала в ножницата си и се върна при Охиса.