Ърскин Колдуел: Джени, жена по природа

Но както става, без предварително да й съобщи, Монти се ожени за Мейрита Йигър, също учителка, в деня точно преди започването на коленната ваканция. На другия ден Монти призна пред Бети: Мейрита му казала, че е бременна и че за да не го изхвърлят от работа, бил длъжен да се ожени за нея, защото, заплашила го тя, в противен случай щяла да го обади на директора на училището. Тогава, с разбито сърце и потънала в сълзи, Бети го попитала отде накъде ще се люби с Мейрита Йигър, след като е сгоден за нея, а Монти отвърнал, че тъй като по начало бил атлетически тип, имал нужда от жена, която да му разреши да я притежава.

Бети бе тъй нещастна и сломена, че до края на учебната година отказа да излиза с когото и да било. Лятото прекара с родителите си, които живееха в някакво градче в южната част на щата, а на първи септември се върна обратно в Солисо и помоли Джени да й даде старата стая за още една година.

— Мило дете — посрещна я Джени, просълзена и усмихната, — тъй съм доволна, дето се върна, че не ме интересува ще ми плащаш ли, няма ли. Трябваш ми повече за раздумка, не за пари. Какво пък, щом не щеш да учителстваш, ще си намериш друга работа в града. Хубавица като теб никога няма да тръгне да проси, я. Все и аз разбирам нещичко от живота, не съм вчерашна.

Към края на втората седмица от връщането на Бети в Солисо вечер почнаха по два-три пъти да я търсят по телефона. Но вместо да дойдат при нея или да я изведат някъде, след всяко обаждане по телефона Бети набързо излизаше и запрашваше нанякъде с новичкия синьобял автомобил, който си беше купила през лятото. След два-три часа се прибираше, оставяше колата пред къщата, бъбреше с Джени или гледаше телевизия до следващия телефонен звън.

Докато Бети говореше по телефона, съдията Рейни и Джени мълчаха и я изчакаха да изтича по стълбата нагоре. След няколко минути тя слезе обратно, този път с тежко зимно палто. Спря се за миг на вратата на вестибюла, усмихна се, без да продума, и върза под брадата си яркочервена кърпа. Като нагласи очилата с тъмните рамки, тя излезе и хукна по улицата.

Фаровете на колата светнаха и Бети бързо потъна в нощта на Морнингсайд стрийт. Съдията Рейни се наведе, опрял лакти на коленете си, и разтърка длани, да ги постопли. Когато моторът на автомобила заглъхна, той попита:

— Днес какво ти казаха тия от църквата? Нещо за нея? За Бети Уудръф?

Джени кимна.

— Какво точно ти казаха?

Тя скръсти ръце под гърдите си, подигна ги и се намести.

— Тоя път дойдоха двама, заедно с проповедника Клъф. Похлопаха на вратата, отворих им и се намъкнаха, беше следобед, натоплиха се на печката, но не поискаха да седнат, сякаш седнат ли, току-виж се заразили от моите микроби. Като си сгряха гърбовете и предниците, паднаха на колене и дръпнаха някаква молитвичка, ама тъй мънкаха, че нищо не им разбрах. Много важно! Бях сигурна, че говорят за мен или за Бети, или пък и за двете. После проповедникът Клъф се изправи и вика, че ако продължавам да давам стая на мис Уудръф, на Бети, щели да ме арестуват и пъхнат в затвора.

— Заплашва? А как се мотивира?

— Каза, че Бети вече не била като миналата година, когато работеше в училището. Помъчих се да му обясня какво стана миналата година, как оная, другата, излъга футболния треньор да се ожени за нея и той взе, че захвърли Бети, разбита и унизена, и колко естествено е за една жена поне с грам мозък малко да се пообърка, додето се хване отново в ръце. А той — крещи ли крещи, лигави се, плюе и си бърше слюнката с опакото на ръката. Точно туй и той искал да каже! Тръгне ли, вика, по улицата, всеки ще види накъде е тръгнала, как се кълчи като живо женско изкушение за всеки мъж в града, женен и неженен, че колко били ония, дето имали достатъчно сила на волята да не се поддадат на изкушението на момиче, хубаво като нея. Колко време ги дрънка такива, не помня, а накрая взе, че я нарече курва. Не се стърпях — проповедникът Клъф тъй да говори за нея! — и му рекох, не е много учтиво да се назовават с такива имена красивите момичета като Бети Уудръф — та тя е завършила колежа, има си нова-новеничка лимузина с четири врати и откакто я познавам, един път не е изругала. А оня, като почна отново, че пак слюнки по брадата. „Остави — вика, — не е важно как я наричам!“ Него ако слушаш, изкара я щедра проститутка и не знам още какво. И други работи ми надума за нея, но повторя ли ги, ще пламна от срам, дори пред тебе, със затворени очи и на изгасена лампа. Такива думи не бях чувала, откакто закриха военния лагер край Съмър Глейд след войната.