Ърскин Колдуел: Джени, жена по природа

Пред къщата премина забързан автомобил и фаровете за миг блеснаха в прозорците. Съдията Рейни отново приседна на канапето и загледан в игривия газов пламък на печката, сръбна уиски.

Спокойна и стихнала, Джени седна до него. Облегна се назад и скръсти ръце на корема си. Смущението й бе преминало и вече уверено, тя се усмихна на себе си.

— Ти не знаеш, Майло, колко съм доволна, че няма да се наложи да гоня Бети Уудръф. Първо, имам нужда от наема, но има и нещо друго. Ако дотрябва да й кажа това — че се налага да се изнесе оттук, — в земята ще потъна от срам, защото ще се почувствувам предателка на собствения си пол. В миналото и аз живях, както си исках, и затуй не мога с чисто сърце да критикувам Бети и да смятам за недостатък нейните постъпки и нейния начин на живот. Ако искаш да знаеш самата истина, трябва да ти кажа, че се възхищавам от нея.

— В частния си живот ние всички живеем само с истината, Джени. За очите на света всичко друго е позор и измама.

— Такова нещо за нея никой не може да каже. Откакто я познавам, Бети веднъж не е измамила. Може ли някой да каже същото за Мейрита Йигър, дето излъга футболния треньор? Кой знае, може би стана по-добре за Бети, защото сега проявява истинския си образ. На себе си доказва, че е създадена само за мъжете, а коя ли жена не иска да си докаже това; сума жени не научават гази истина, а когато я научат, е станало късно и вече никаква полза. Сега знаеш защо се възхищавам от Бети, нали, Майло?

Той я погледна замислен, но замълча.

— В този миг, Майло, от нея се възхищават и мъжете в града. Нали тъкмо затова й се обаждат от време на време. В къщи хората не получават вниманието, което им се полага. Зная някои работи, тя ми се е доверявала, на някои и имената е казвала — само погледни какви жени водят и никога не би ги укорил. За момичета като Бети Уудръф би трябвало да има особено наименование — нещо достойно, нещо, което да ги отделя от обикновените. Бети е от друга класа — по нищо не прилича на простите въртокъщници, нито на обикновените проститутки. В света има много такива, но като Бети Уудръф никъде не можеш намери. Повярвай ми, ако бях мъж…

Предната врата се отвори и някой влезе в антрето. Автомобилът на Бети не беше минавал по улицата, а и никой не бе хлопал.

В антрето се разнесе шумно тътрене на нозе и след миг на прага на вестибюла се появи Вийзи Гудуили. Плах и несигурен, той стоеше там, потриваше измръзнали ръце и разтърсен цял от студена тръпка, доверчиво се усмихна на Джени. Изправен, със свити от студа рамене, с тъмните си очички, мигащи от силната светлина, той изглеждаше още по-дребен, миниатюрен. Друг път, като се върнеше в къщи след партия покер в пожарната команда или след някой следобед из бирариите и игралните заведения в центъра на града, той се втурваше към Джени, обхващаше я с ръце и дигнал като малко дете очи към лицето й, почваше да гали месестите й бутове. Но когато при Джени във вестибюла имаше хора, той заставаше несигурен какво трябва да стори, додето тя не го заговори първа.

— Всичко е наред, Вийзи — каза му тя и усмихната му направи знак да влезе. — Съдията Рейни ми е дошъл на гости. Влез, стопли се. Като си ходил в тоя мраз, може и да ти е замръзнало нещо.

Ухилен от благодарност, той пристъпи в стаята.

— Тая нощ за малките хора ще бъде страшно студена — рече той, потривайки ръце в топлината на печката. — Да не дава господ да ме свари нощта навън, та още повече да ме сгърчи. Стига ми. Пък и нищо по-голямо си нямам, с какво да се хваля?

Той обърна глава и едва сега погледна съдията Рейни.

— Е, хайде добър вечер, Малчо! — поздрави го с приятелска усмивка съдията. — „Ангуис ин херба“ 2 2 Змия в тревата (лат.) — Б. пр. .

— И аз мога да псувам — ядоса се Малчо, — но няма, защото ще разбереш как те наричам.

— Какво означаваше това, Майло? — попита Джени.

— Исках просто по най-приятелски начин да напомня на Малчо, че е като змия в тревата.

— Хей ти, продажен съдия! — извика Малчо с писклив глас. — Иди в друга страна да живееш, дето ще ти разбират приказките!

— Слушай, Вийзи — прекъсна го любезно Джени, — само недей да губиш самообладание!

— Няма! Ще си го запазя, ако престане да ми говори на чужди езици. Омръзна ми. Колкото пъти се видим, все ще изтърси нещо на тоя език — знае, че се ядосвам, затова!

— Недей, Вийзи — все така любезно го спря Джени. — Хайде да се одобрим и тримата! Убедих съдията Рейни да остане при нас да хапне. И докато приготвя вечерята, вие двамата ще направите най-добре да хвърлите едни карти.