Ърскин Колдуел: Докато сме живи

Джим смушка Тед в ребрата с приклада. Тед разбра, че е безполезно повече да спори и запълзя из снега към края на урвата, подкарвайки пленниците пред себе си. Наближиха склона и почнаха да се катерят по стръмното. По едно време Тед чу пушката на Джим и погледна надолу. В този миг блеснаха ярки пламъци светлина, някъде избухнаха гранати и нощта се освети като ден. Пушката на Джим замлъкна. Подкарал пленниците пред себе си нагоре по склона, Тед повече не се обърна.

-------------------------------------

В очите на Нанси напираха сълзи. Той усети ръката й върху своята.

— Не зная, Тед, какво да кажа… — Гласът й беше тих и неясен. — Разбирам те. Но не зная какво да кажа.

Изправиха се и застанаха зад конете.

— Тъй много се надявах да се върна при тебе, Нанси — каза той. — Никой на този свят не знае какво значи то за мен. Мислех да се оженим с тебе и заедно да заживеем тук, на фермата… Само за това съм си мислил. Но не мога да забравя Джим Фостър. И ако не беше ме отпратил нея нощ в Италия, сега нямаше да съм тук. Замислиш ли се, както аз понякога се замислям, стигаш до заключението, че Джим съвсем не е бил единственият. Хиляди момчета загинаха като него, те ми дадоха възможност да се върна жив. Как тогава да забравя Джим? Просто не мога.

— Зная — каза тихо Нанси, обърсвайки очи. — Сега разбирам, Тед, струва ми се, разбирам.

------------------------------------

Късното следобедно слънце светеше ярко върху килима в нозете на Фло Уорън. През всичкото време, докато Тед крачеше напред-назад, тя остана неподвижна. Като й разказа всичко за онази нощ в оврага, той угаси цигарата си, недопушена, почти цяла, и спря пред нея.

— Той бе най-славното момче на този свят, Фло — почтително изрече Тед, — можеше да ни остави в ръцете на германците, но не забрави, че капитанът чака сведения. Можеше да ни позволи да го измъкнем от оврага, но знаеше, че германците ще ни заловят и ликвидират. Джим настояваше един от нас двамата да се върне у дома и реши, че моите възможности да се измъкна жив са по-големи.

Седна на канапето до нея, нервно чупейки пръсти, вперил в тях очи, сякаш чакаше пръстите, а не той, да разкажат онова, което му се е събрало.

— Познавам Джим и се боя, че с мен няма да бъдеш щастлива — рече той, все тъй загледан в ръцете си.

Фло извърна живо глава и го погледна.

— Но аз няма да се омъжа за тебе, Тед — тихо каза тя. — За нищо на света.

— Но Джим поръча…

Като клатеше глава, тя се изправи и приближи писалището в другия край на стаята. Отвори чекмеджето и извади оттам спретната връзка писма. Намери търсения плик и го донесе при него.

— Не, Тед — спокойно продължи тя, — познавам Джим и лека-полека още по-добре го опознавам… дори по-добре и от теб. Ето, виж това писмо — Джим го изпрати много отдавна. Беше скоро след десанта в Италия. Писа ми, че каквото и да се случи… Дори и да загине там, поръча ми да остана ваша приятелка — точно тъй пише: — да остана ваша приятелка, на теб и Нанси. Тогава ми се стори необикновено, че говори такива неща. Или може би защото не исках да разбера какво иска да ми каже. Може би дори не исках да си представя, че би могъл… би могъл…

— Да очаква? — додаде Тед.

Тя кимна.

— Да, тъкмо тъй. Просто не исках да мисля, че е могъл да очаква от мен докрай да го разбера. Но той е искал да го разбера. Искал е да зная, че без него би очаквал от мен да ви бъда приятелка. Не е искал да се откъсвам от теб и Нанси, ако науча, че е пожертвувал живота си, за да спаси вашия. Не е искал моята горчивина да вгорчи вашия живот — твоя, на Нанси, моя. И това няма да стане, Тед, повярвай! Джим е бил сигурен, че дойде ли този час, ще зная как да постъпя; затова ми писа, защото трябваше всичко да науча и всичко да проумея. И затова те е помолил да дойдеш при мене, Тед. Бил е сигурен, че аз ще ти обясня нещата много по-добре от него в оня момент.

-------------------------------------

Нанси го чакаше и когато Тед зави към вратата на Гленън, излезе да го посрещне. Изтича към него и щом го погледна, разбра, че думите сега са излишни. Още непродумали, той протегна ръце и я прегърна.

— Хората в нашия град никога няма да узнаят какво е сторил Джим Фостър за тях — каза той. — Бих искал някак да им обясним, както ми обясни Фло Уорън. Мислят си, че и той, като всички други, е бил убит през войната по невнимание, случайно. Не се и сещат, че на война може да се умре и другояче. Джим загина, но дори и паметник да му вдигнат, до небето да го вдигнат, той пак няма да бъде достатъчно голям за човек като него. Ние, Нанси, ще запомним това, докато сме живи.