— Не може да е зла участ да си обичал еднорога — добави. — Това със сигурност е най-чудният късмет, макар и най-трудно заслуженият.
После лека-полека я отдалечи докъдето стигаха пръстите му и я попита:
— Сега ще ми кажеш ли какво ти каза тя?
Но Моли Гру само се засмя и заклати глава, докато косата ѝ се разпиля и тя стана по-красива от лейди Амалтея.
— Тъй да бъде — рече магьосникът. — Тогава ще я намеря отново и навярно тя ще ми каже.
Той спокойно се обърна да подсвирне на жребците им.
Моли не продума, докато той оседлаваше коня си, но когато се зае с нейния, тя сложи длан върху неговата.
— Мислиш ли — наистина ли се надяваш, че може да я открием? Забравих да ѝ кажа нещо.
Шмендрик я погледна през рамо. В утринната светлина очите му блестяха като тревата; ала от време на време, когато се навеждаше в сянката на коня, в погледа му се размърдваше по-дълбока зеленина — зеленото на борови иглички, което носи със себе си лека, хладна горчивина.
— Страхувам се от това, заради нея самата — рече той. — То би означавало, че сега и тя е странник, а това е съдба за човешки същества, не за еднорози. Но се надявам, разбира се, че се надявам.
После се усмихна на Моли и хвана ръката ѝ.
— Така или иначе, понеже аз и ти трябва да си изберем един път, от многото, които в крайна сметка водят до същото място, защо да не е пътят, по който е поел еднорог? Може никога да не я зърнем, но пък винаги ще познаем откъде е минала. Хайде, ела. Ела с мен.
Така започна новото им пътешествие, което с времето ги отведе във и вън от повечето гънки на сладостния, свиреп, сбръчкан свят, за да достигнат най-накрая до своята странна и чудна участ. Но всичко това се случи по-късно; а преди него, на има-няма десет минути от кралството на Лир, те срещнаха девица, която се устреми към тях с боси нозе. Роклята ѝ бе разкъсана и окаляна, но пищната изработка личеше отдалеч, и макар косата ѝ да бе разрошена и осеяна с бодили, ръцете ѝ — издраскани, а прекрасното ѝ лице — мръсно, нямаше как да я сбъркат: бе принцеса в злочеста беда. Шмендрик слезе от коня си, за да я прихване, и тя го сграбчи с две ръце, сякаш бе кора на грейпфрут.
— Спасение! — извика му тя. — Спасение, au secours 26 26 Au secours! — (фр.) Помощ! — бел.пр.
! И ако ли да сте човек с кураж и състрадание, на помощ ми се притечете. Зова се принцеса Алисън Джослин, дъщеря на добрия крал Джайлс, сам безчестно погубен от брат си, кръвожадния херцог Вулф, който плени тримата ми братя, принцовете Корин, Колин и Калвин, и ги хвърли в зловещ зандан като заложници за брака ми с подпухналия му син лорд Дъдли, но аз подкупих стражите и нахраних кучетата…
Ала Шмендрик Магьосника вдигна ръка и тя млъкна, смаяно взряна в него с големи люлякови очи.
— Прекрасна принцесо — рече ѝ той сериозно. — Човекът, когото търсите, току-що замина натам.
И той посочи назад към земите, които тъй скоро бяха напуснали.
— Вземете коня ми и ще го догоните, докато сянката ви още е зад вас.
Той сплете пръсти за принцеса Алисън Джослин и тя изнурено и малко объркано се качи на седлото. Шмендрик обърна коня с думите:
— Сигурно ще го настигнете лесно, понеже ще язди бавно. Той е добър човек и герой, по-велик, отколкото заслужава което и да е дело. Изпращам му всичките си принцеси. Казва се Лир.
Той плесна коня по задницата и го натири по пътя, по който бе поел крал Лир; а след това се смя толкова дълго, че бе твърде премалял да се качи зад Моли и известно време трябваше да върви редом с коня ѝ. Когато се съвзе, запя и тя се присъедини към него. И ето какво пееха, докато прекрачваха заедно от тази история в някоя друга:
— Аз крал не съм и господар не съм,
дори не съм наемник — рече той. —
Арфист съм само, свирещ с жалък звън,
и ида тук жених да бъда твой.
— Да беше господар, мой господар ще си,
и пак мой, ако бе крадец — му рече тя. —
— А щом арфист си, мой арфист ще си,
за мене няма разлика в това, това,
за мене няма разлика в това.
— А ако се окаже, че арфист не съм?
Че лъгал съм те, да ти взема любовта?
— Е, ще те уча как да пееш с звън,
че обожавам арфа медна — рече тя.
© 1968 Питър С. Бийгъл
© 2006 Калин Ненов, превод от английски
© 2006 Владимир Полеганов, превод от английски
© 2006 Желяна Пеева, превод от английски
Peter S. Beagle
The Last Unicorn, 1968
Източник: [[http://choveshkata.net/|Човешката библиотека]]
Ако желаете да научите повече за Човешката библиотека и да помогнете в подбора, подготовката и разпространението на следващите й издания, посетете http://choveshkata.net/.
Читать дальше