Патриша Корнуел - Следа

— Най-често скандал. Или съдебен иск. Или още по-лошо — криминално разследване, провалено от технически пропуски и неизползваеми доказателства, които са били манипулирани зле и не могат да издържат в съда. В резултат не се стига до дело.

— Опасявах се, че ще стигнем до това — промърмори той.

— Не напразно предупредих комисаря, че идеята му не е добра…

— Не ви обвинявам, че сте изразили подобно мнение — сви рамене Скарпета. — На никого не му е приятно да слуша натякванията на предшественика си.

— Казах на комисаря, че последното нещо на света, което желаем, е недоволен бивш щатски служител, който се появява с намерението да оправи нещата… — глухо рече Маркъс, вдигна една писалка, после я върна на мястото й. Ръцете му потреперваха от нерви и едва сдържан гняв.

— Не ви обвинявам за подобни…

— Особено когато бившият служител е кръстоносец като вас — хладно я прекъсна той. — Това е най-лошият тип. Няма нищо по-лошо от кръстоносец, като изключим ранения кръстоносец…

— Сега вече отивате в другата крайност…

— Но понеже тъй и тъй вече сме тук, нека се възползваме по най-добрия начин.

— Ще ви бъда благодарна, ако не ме прекъсвате! — леко повиши тон Скарпета. — А ако под ранен кръстоносец имате предвид мен, склонна съм да го приема като комплимент, стига да стигнем до въпроса със зъбните протези…

Той я погледна изненадан, сякаш внезапно беше полудяла.

— Току-що станах свидетел на една абсурдна размяна в моргата — поясни тя. — Ченето на една покойница на средна възраст се оказа в устата на възрастен мъж. Типичен пример за небрежност. Дали сте прекалено голяма свобода на военнослужещите от Форт Ли, които нямат медицинска подготовка. Те на практика са тук, за да я получат от вас. Представете си реакцията на опечалените, когато открият, че скъпият им покойник е върнат в отворен ковчег с липсващи или чужди зъбни протези… Това ще бъде началото на един дезинтеграционен процес, който трудно ще овладеете. Медиите обичат такива истории, доктор Маркъс. А ако случайно забъркате въпросното чене в някое разследване на убийство, адвокатът на обвиняемия ще ни разцелува — дори и ако то няма нищо общо с обстоятелствата по делото…

— За какви ченета говорите? — намръщено попита Маркъс. — Филдинг би трябвало да контролира тези неща…

— Доктор Филдинг е претрупан с работа — поклати глава Скарпета.

— Ето каква била работата — мрачно я изгледа той и стана от стола си. — Бившият ви помощник…

Не беше достатъчно висок, за да излъчва внушителност на фона на шефското писалище, а когато изскочи иззад него и се втурна покрай масичката с опакован в найлон микроскоп, изведнъж се превърна в джудже.

— Вече е десет часът — изръмжа и отвори вратата. — Време е да ви запозная със случая „Джили Полсън“. Тя е в камерата за размразяване, моят съвет е именно там да работите върху нея. Надявам се, че никой няма да ви безпокои. Разбира се, ако решите да направите повторна аутопсия…

— Ще я направя — кимна Скарпета. — Но само в присъствието на свидетели.

Луси категорично отказа да спи в големия апартамент на третия етаж, предпочете да се заключи в далеч по-скромната спалня долу. Реши заради следствието да избягва леглото, в което беше нападната Хенри — гигантско по размер и с ръчно изрисувани табли, разположено в центъра на огромното помещение с невероятна гледка към океана. Улики, напомняше си непрекъснато. Независимо от старанието и прецизността, които демонстрираха с Руди, пропускането на улики съвсем не беше изключено…

Руди излезе със синята кола, за да я зареди с бензин. Поне такова беше обяснението му, когато грабна ключовете от кухненския плот. Но Луси подозираше, че причините да напусне къщата бяха съвсем други. Сега вероятно правеше кръгчета из района, опитвайки се да засече евентуален преследвач. Едва ли има нормален човек, който би тръгнал да следи здравеняк като Руди, помисли си тя, но звярът, изрисувал онова око (всъщност, очите вече станаха две), е някъде навън, на свобода… Дебне. Наблюдава къщата. Може би не е разбрал, че Хенри вече я няма, и по тази причина продължава да наблюдава къщата и двете ферарита. Може би и в момента го прави…

Стъпи на бежовия килим, постлан пред неоправеното легло. Скъпите завивки се бяха свлекли към долната част на матрака, а коприненият чаршаф лежеше в безформена купчина на пода. Възглавниците бяха натикани в ъгъла — точно на мястото, на което бяха, когато Луси изкачи тичешком каменните стъпала и откри безчувствената Хенри в леглото. Отначало реши, че е мъртва, а след това просто не знаеше какво да мисли. Не знаеше и днес. Но тогава беше толкова изплашена, че набра 911, което стана причина за цялата огромна бъркотия. Наложи се да се разправят с местната полиция, а това беше последното нещо на света, което би желала — провинциалните ченгета да си пъхат носа в личния й живот и в не дотам законните й действия, с чиято помощ се опитваше да търси справедливостта. Естествено, Руди продължаваше да е бесен.