Патриша Корнуел - Следа

— Не я пипай! — изкрещя зад гърба й Руди.

— За толкова тъпа ли ме мислиш? — извика в отговор тя.

— Извинете за момент — подвикна един младеж, облечен в пурпурен комбинезон. На лицето му имаше маска, ръцете му бяха в тънки гумени ръкавици, а косата и обувките му бяха скрити под памучни калъфи. Приличаше на астронавт от някой комикс. — Какво ще разпоредите относно зъбите й?

Скарпета понечи да обясни, че не работи тук, но думите така и не успяха да излязат от устата, защото зърна дебелата покойница, която двама санитари се опитваха да натикат в специално подсилен чувал за мъртъвци. И те бяха облечени в алени дрехи като младежа, сякаш се готвеха за борба с чумна епидемия.

— Има ченета — поясни младежът с червения комбинезон, обръщайки се този път към Филдинг. — Оставихме ги в един кашон, а после забравихме да ги сложим в торбичката…

— Мястото им не е в торбичката — обади се Скарпета, в крайна сметка решила лично да се справи с този необичаен проблем. — Трябва да ги върнем в устата й, защото такова ще бъде желанието както на погребалната агенция, така и на близките й. А и покойницата би била доволна да я погребат със зъбите й.

— Значи не е нужно да я отваряме отново и да разпечатваме торбичката — облекчено въздъхна боецът с алената униформа. — Уф, камък ми падна от сърцето!

— Забрави за торбичката — каза Скарпета. — Тя изобщо не е за зъбни протези. — Ставаше дума за специалната найлонова торбичка, която по правило се зашиваше в празната коремна кухина на покойника. В нея поставяха изследваните органи, отрязани безвъзвратно от местата, които природата им беше определила. Работата на патолозите е да изследват вътрешните органи, а не да ги връщат на първоначалните им места. А това беше и невъзможно — все едно да превърнеш задушеното в тавата отново в жива крава. — Всъщност, къде са те?

— Ей ги там — рече младежът с аления комбинезон и махна към една лавица в другия край на залата за аутопсии. — При документите й…

Филдинг очевидно не желаеше да има нещо общо с възникналия проблем, затова не обърна никакво внимание на младежа в червено, който изглеждаше прекалено млад, за да бъде практикант, и най-вероятно беше от войниците на Форт Ли, изпратени да се обучават тук. Службата му изискваше да знае как да се оправя с жертвите по време на война. Скарпета понечи да каже, че дори разкъсаните от граната бойци биха искали зъбите им да се приберат у дома заедно с тях, за предпочитане в устата им. Разбира се, ако им бе останала такава…

— Да идем да хвърлим едно око — подхвърли на младежа, спестявайки му забележката си.

Тръгнаха един до друг по излъсканите плочки, минаха покрай друга носилка на колелца, вероятно току-що изкарана. На нея лежеше труп с огнестрелна рана — млад негър със силни, обсипани с татуировки ръце, скръстени на гърдите му. Косъмчетата бяха настръхнали от реакцията на миниатюрните подкожни мускулчета, наречени erector pili, задействани от процесите на вкочаняване, популярни и извън анатомическите среди като rigor mortis. В резултат мъртвецът изглеждаше като измръзнал или силно уплашен човек, или и двете заедно. Войникът от Форт Ли взе малкия пластмасов контейнер от лавицата и понечи да го подаде на Скарпета, но видя, че е без ръкавици.

— Май ще е по-добре да си сложа нещо — промърмори тя, пренебрегвайки зелените ръкавици от нитрил пред себе си. Очите й се спряха на нещо по-традиционно — стандартни латексови ръкавици за работа, които стърчаха от една кутия на близката спомагателна количка. Намъкна ги и извади ченето от контейнера.

Двамата с боеца направиха кръгом и тръгнаха обратно към беззъбата покойница, която кротко си лежеше в количката.

— Ако отново се сблъскаш с подобен проблем, спокойно можеш да прибавиш ченето към личните вещи на покойника и по този начин да прехвърлиш проблема на погребалната агенция — каза Скарпета. — Но никога не го слагай в торбичката за органите. А тази жена е твърде млада за чене…

— Май е била наркоманка — подхвърли младежът.

— Защо мислиш така?

— Някой го спомена — сви рамене той.

— Разбирам — кимна Скарпета и се наведе над огромното туловище на носилката. — Така действат някои вазоконстрикторни препарати, като например кокаина… И зъбите падат за нула време…

— Винаги съм се питал как въздействат наркотиците — промърмори боецът в червено и вдигна глава да я погледне: — Вие нова ли сте тук?

— По-скоро обратното — поклати глава Скарпета и тикна два пръста в устата на мъртвата. — Много отдавна съм работила тук… В момента съм просто на гости…