Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Както с всички Айез Седай, използвали достатъчно дълго Единствената сила, бе невъзможно да припишеш на лицето на Гитара определена възраст. На пръв поглед ще си помислиш, че не е на повече от двайсет и пет, сигурно и по-малко, после на втори ще си кажеш: а, младолика жена на четиридесет и пет — петдесет някъде, и все още голяма красавица (без малко), а третият поглед вече съвсем променяше нещата. Тъкмо това гладко, лишено от възраст лице беше отличителният белег на Айез Седай — за тези, които знаеха. За тези, които не знаеха, а повечето хора бяха от тях, косата й още повече усилваше объркването. Прибрана с изящни костени гребени, тя беше бяла като сняг. Шепнеше се, че била на повече от триста години, доста старичка дори за Айез Седай. Да се обсъжда възрастта на една Сестра се смяташе за изключителна грубост. Дори друга Сестра щеше да получи наказание за подобно кощунство; новачката или Посветената щяха веднага да я пратят при Наставницата на новачките за бой с пръчки. Но мисленето за това, разбира се, не се броеше.

Ала нещо друго правеше Гитара необикновена. Понякога я спохождаше Прорицателството, Таланта да изричаш неща, които са още в бъдещето.

Този Талант беше много рядък и я спохождаше съвсем случайно, но клюката — а в квартирите на Посветените гъмжеше от шушу-мушу — клюката твърдеше, че през последните няколко месеца Гитара имала не едно Прорицателство. Според някои причината армиите извън града да се разположат там преди идването на айилците се криеше тъкмо в едно от Прорицателствата на Гитара. Никоя сред Посветените не го знаеше със сигурност, разбира се. Може би някои от останалите Сестри го знаеха. Може би. Дори когато от всички се разбереше, че Гитара е имала Прорицателство, понякога единствено Тамра научаваше какво гласи то. Глупаво беше да се надяваш, че ще присъстваш някой път, когато Гитара я споходи Прорицателството, но ето, че сега Моарейн се надяваше. Ала за четирите часа, откакто двете със Сюан бяха сменили Темайле и Брендас на служба при Амирлин, Гитара само си седеше и пишеше някакво писмо.

Изведнъж й хрумна, че цели четири часа са доста дълго време за писане само на едно писмо. А Гитара все още не беше покрила и половината страница. Седеше си с писалката, увиснала над кремавата страница. Сякаш мисълта на Моарейн по някакъв начин стигна до нея, Гитара погледна писалката, изсумтя раздразнено и тикна стоманеното перо в гледжосаната с червено чашка с алкохол да изчисти засъхналото мастило, явно не за първи път. Течността в чашката беше толкова черна, колкото и онази в стъклената мастилница със сребърна запушалка на масата. Пред Тамра лежеше разтворена кожена папка със златни ръбове, пълна с документи, и Тамра на пръв поглед ги проучваше много съсредоточено, но Моарейн не можеше да си спомни кога за последен път беше видяла Амирлин да обърне и една страница. Лицата на двете Айез Седай бяха самото олицетворение на спокойствието, но те явно бяха разтревожени и това я накара също да се разтревожи. Прехапа долната си устна, за да предотврати прозявката, и започна да мисли трескаво, но трябваше да спре. Хапането да спре, не мисленето.

Нещо много важно трябваше да я е разтревожило точно в този ден. Беше видяла Тамра вчера по коридорите и ако изобщо бе съществувала някога жена, от която да блика самоувереност, то това бе тя. Така. Битката навън кипеше вече от три дни. Ако Гитара наистина я беше Предрекла, ако наистина я бяха споходили и други Прорицателства, какво друго можеше да е? Предположенията нямаше да свършат работа, но размисълът можеше да помогне. Айилците минават по мостовете и нахлуват в града? Невъзможно. От три хиляди години, докато се издигаха и рухваха държави и дори империята на Ястребовото крило беше пометена в огън и хаос, никоя армия не бе успявала да пробие крепостните стени на Тар Валон или да проникне през портите, а доста врагове се бяха опитвали. Може би битката се превръщаше в бедствие по някакъв начин? Или беше необходимо нещо, за да се избегне бедствието? Всъщност в момента в Кулата единствените две Айез Седай бяха Тамра и Гитара, освен ако някоя не се беше върнала през нощта. Говореше се, че имало толкова много ранени войници, че били необходими всички Сестри, притежаващи и най-малката дарба в Церенето, но никоя не беше казала направо, че отиват точно там. Айез Седай не можеха да лъжат, но често пъти говореха със заобикалки и подвеждането не им беше чуждо. Сестрите също така можеха да използват Силата като оръжие, ако те самите или Стражниците им се окажеха в опасност. Никоя Айез Седай не беше взимала участие в битка от Тролокските войни насам, когато се бяха опълчили на твари на Сянката и армии от Мраколюбци, но може би Гитара беше Предрекла бедствие, ако не се намесят Айез Седай. Но защо е трябвало да се чака до третия ден? Възможно ли беше едно Прорицателство да е толкова подробно? Може би, ако Сестрите се бяха включили в битката по-рано, това е щяло да причини…