Тери Пратчет: Еманципирана магия

Баба може би щеше или пък нямаше да се заинтересува да научи, че една от мравките беше Драм Биллет, който в крайна сметка беше решил да даде още една възможност на Живота.

— Казват — заговори тя, — че ако успееш да намериш мравка в Деня на Прасетата, останалата част на зимата ще е много мека.

— Кой го казва? — попита Катенгъл.

— Общо взето, хората, които грешат — отговори тя. — Аз си отбелязвам в алманаха ми, сещаш ли се. Проверявам. Повечето неща, в които вярват повечето хора, са грешни.

— Като „червено небе през нощта — градът гори“ — каза Катенгъл. — Или „старо куче нищо ново не учи“.

— Не мисля, че старите кучета са за това — каза Баба. Захарната бучка вече беше стигнала до мостика и няколко мравки я прикрепяха към микроскопичен скрипец и макара.

— Не разбирам и половината от нещата, които казва Саймън — каза Катенгъл. — Макар че някои от студентите много се впечатляват от тях.

— Аз разбирам прекрасно какво казва Еск, само дето не го вярвам — отговори Баба. — Като изключим онова, че и магьосниците имат нужда от сърца.

— Тя каза, че и вещиците имат нужда от глави — каза Катенгъл. — Искаш ли кифла? Опасявам се, че е малко влажна.

— Тя ми каза, че ако магията дава на хората това, което искат, тогава неизползването на магията може да им даде това, от което имат нужда — каза Баба, а ръката й се въртеше над чинията.

— И Саймън така ми казва. Аз самият не го разбирам, магията е за да се използва, а не да се събира. Давай, съсипи се!

— Магия на магиите — изсумтя Баба. Взе кифлата и я намаза с мармалад. Помисли малко и я намаза и със сметана.

Бучката захар се заби в плочите и моментално бе заобиколена от друга група мравки, готови да я впрегнат за дълга колона от червени мравки, заробени от градината на кухнята.

Катенгъл притеснено се раздвижи на мястото си и то изскърца.

— Есмералда — започна той, — все се каня да те попитам…

— Не — каза Баба.

— Всъщност, исках да кажа, че ние мислим, че бихме могли да приемем още няколко момичета в Университета. На експериментална основа. Щом разделим водопроводната инсталация — каза Катенгъл.

— Това, естествено, зависи от теб.

— И, и, хрумна ми, че след като изглежда сме обречени да се превърнем в институция за смесено образование, така да се каже, стори ми се, т.е…

— Е?

— Ако няма пречки от твоя страна да станеш, т.е. дали не би приела Стол.

Той се отпусна. Захарната бучка мина под стола му върху валяци от кибритени клечки, а писукането на надзираващите мравки едва-едва се чуваше.

— Хмм — отвърна Баба. — Не виждам защо не. Винаги съм искала един от онези големи плетени столове, нали се сещаш, там, със сенника отгоре. Ако не е прекалено голям проблем.

— Нямах точно това предвид — каза Катенгъл и бързо добави: — макар че съм сигурен, че и това може да се уреди. Не, искам да кажа, не би ли идвала да четеш лекции на студентите? От време на време?

— По какво?

Катенгъл затърси отчаяно предмет.

— Билки? — опита той. — Тук не сме много добри по билките. И главология. Еск ми разказа много за главологията. Звучи очарователно.

С последен тласък захарната бучка изчезна през една пукнатина в близката стена. Катенгъл кимна към нея.

— Голяма напаст са за захарта — каза той. — Но сърце не ни дава да направим нещо.

Баба се намръщи, а след това кимна през мъглата над града към далечния, искрящ сняг на Планините Рамтоп.

— Далече е — каза тя. — На моята възраст не мога все да ходя насам-натам.

— Бихме могли да ти купим много по-добра метла — рече магьосникът. — Такава, дето няма да е необходимо да я блъскаш, за да тръгне. Пък и ти, ти би могла да получиш жилище тук. Както и всичките стари дрехи, които можеш да носиш — добави той, прибягвайки към скритото си оръжие. Катенгъл мъдро бе инвестирал в кратък разговор с госпожа Уитлоу.

— Хммъм? — каза Баба — Коприна?

— Черна и червена — отвърна Катенгъл. Образът на Баба, облечена в черна и червена коприна, заприпка в съзнанието му и той яко захапа кифлата си.

— А през лятото може би ще можем да доведем няколко студенти при теб, в къщата ти — продължи Катенгъл, — за извънградско обучение.

— Какво е това Извънградско?

— Искам да кажа, сигурен съм, че има много, което да научат.

Баба помисли върху това. Клозетът определено имаше нужда да се погрижат за него, преди да е станало твърде топло, а и навесът на козите до пролетта щеше да е готов за изриване. Прекопаването на лехата с Билките, и то си беше работа. Таванът в спалнята беше абсолютен срам, а и някои от плочките трябваше да се пренаредят.