Тери Пратчет: Еманципирана магия

Благодаря на Нейл Гейман, който ни зае последния оцелял екземпляр на Liber Paginarum Fulvarum, както и мощен привет на всички хлапета от Ваканционния Клуб X. П. Лъвкрафт.

Бих искал да се разбере ясно, че тази книга не е откачена. Само безсловесните червенокоси от комедиите на положения от петдесетте години са откачени.

Нито пък е глупава.

Това е разказ за магията: за това къде отива тя и може би по-важното — откъде идва, и защо, макар че той няма претенциите да отговори на всички или на който и да е от тези въпроси.

Той би могъл, обаче, да помогне за обяснението на това защо Гандалф никога не се ожени и защо Мерлин беше мъж. Защото това е също така и разказ за секса, макар и може би не в атлетическия му, акробатичен и бройкаджийски смисъл, освен ако героите не се изплъзнат напълно от контрола на автора. А те биха могли.

Както и да е, това на първо място е разказ за един свят. Ето той се приближава. Наблюдавайте внимателно, специалните ефекти са важни.

Звучи басов тон. Това е дълбок, вибриращ акорд, който намеква, че брас секцията може да бъде нарушена всеки миг с фанфарен звън към космоса, защото пейзажът представлява мрака на дълбокото пространство с няколко звезди, трепкащи в него като пърхота по раменете на Господ.

После, като във въображението на мегаломан — кинорежисьор, горе, над главите се появява невиждано голям, ужасно въоръжен космически крайцер — костенурка, дълга десет хиляди мили. Това е Великата А’Туин, един от редките астрохелонавти от вселена, където нещата са далеч по-малко такива, каквито са и много повече такива, каквито хората си ги представят, че са, и носи върху насечената си от метеори черупка четири гигантски слона, които пък носят върху огромните си рамене величественото колело на Света на Диска.

Със завъртането на гледната точка целият свят може да се види на светлината на миниатюрното му, кръжащо около него слънце. Там има континенти, архипелази, морета, пустини, планински вериги и даже един мъничък централен заскрежен връх. Очевидно обитателите на това място нямат нищо общо с глобалните теории. Техният свят, заобиколен отвсякъде от океан, който пада във вечността на пространството в безкраен водопад, е кръгъл и плосък като геоложка пица, макар и без дребните рибки за гарнитурата.

Свят като този, който съществува само защото боговете си правят майтап, сигурно е място, където магията може да оцелее. И сексът, разбира се.

Той дойде през гръмотевичната буря и личеше, че е магьосник — отчасти поради дългото му наметало и жезъла с резба, но главно поради това, че дъждовните капки се спираха на няколко стъпки от главата му и се изпаряваха.

Това беше местност с чести гръмотевични бури, тук, горе в Планините Рамтоп — местност с остри, зъбчати върхове, гъсти гори и малки речни долини, толкова дълбоки, че слънчевата светлина едва успяваше да проникне до дъното им и идваше време да си тръгва отново. Парцалени ивици облаци обгръщаха по-ниските върхове под планинската пътека, по която се спускаше и плъзгаше магьосникът. Няколко кози го наблюдаваха с кротко любопитство през цепките на очите си. Не се иска кой знае колко за да събудиш любопитството на козите.

От време на време той спираше и хвърляше тежкия жезъл във въздуха. Жезълът неизменно падаше долу като сочеше една и съща посока, магьосникът въздъхваше, вдигаше го и продължаваше да шляпа нататък по пътя.

Бурята бродеше из хълмовете със стъпки от светкавици, викове и тътен.

Магьосникът изчезна зад завоя на пътеката и козите отново се заеха с мократа си паша.

Докато нещо друго не ги накара да погледнат нагоре. Те настръхнаха, очите им се уголемиха, а ноздрите им се разшириха. Това беше странно, защото на пътеката нямаше нищо. Но въпреки това козите го наблюдаваха, докато и то не се скри от погледа им.

Сгушено в една тясна долина между стръмните гори имаше село. То не беше голямо и едва ли би се забелязало на картата на планината. Едва се забелязваше и на картата на самото село.

Всъщност, то беше едно от онези места, които съществуват само за да може някой да се роди в тях. Светът е пълен с тях: скрити селца, брулени от ветровете малки градове под необятния небосвод, самотни колиби в хладни планини, чиито единствен принос към историята се състои в това, че са невероятно обикновеното място, където започва началото си нещо необикновено. Често пъти само една малка паметна плоча разкрива, че, напук на всяка генеалогична вероятност, някой много известен се е родил насред стената.