Тери Пратчет - Музика на душата

Цвета на водите на Нил (фр.) — Бел.пр.

Начин на действие — Бел.пр.

Quoth — казвам, продумвам. (ост., англ.) — Бел.пр.

Зеле.

Зеле.

Всяко нещо, което можеше да яде зеле и нямаше нищо против да няма никакви приятели.

Jade — нефрит. (англ.) — Бел.пр.

До един злополучен инцидент с брадва, Глория беше капитан на училищния отбор по баскетбол. Джуджетата нямат необходимата височина, но за сметка на това имат ускорение, така че не бяха един и двама играчите от разни гостуващи отбори, които изживяваха неприятния шок, когато Глория изникваше и се вдигаше вертикално някъде от ниското.

Или метанови кристали. Или морски анемони. Принципът е същият. Във всички случаи, той много скоро се напълва с какъвто е там местният еквивалент на пластмасови чинийки и бирени кутии.

Според една селска легенда поне в онези райони, където прасетата са жизненоважна част от икономиката на домакинството — Дядо Прасоколеда е зимна митологична фигура, която в Новогодишната Нощ на Прасетата галопира от къща на къща на една груба шейна, теглена от четири диви свине с големи бивни, за да разнася подаръци, като наденички, черен пудинг, свински дреболийки и шунка на всички деца, които са били послушни. Той непрекъснато вика: „Хо хо хо“. Децата, които са били непослушни, получават пълна торба с кървави кости (точно тези малки детайли подчертават, че това е приказка за малките човечета). Има и една песничка, дето се пее за него. Започва така: „Най-Добре Внимавай…“

Твърди се, че Дядо Прасоколеда води началото си от легендата за местен владетел, който в една зимна нощ случайно минавал, или поне той така твърдял, покрай къщата на три млади жени и ги чул да плачат, тъй като нямали никаква храна за зимния празник. Домъчняло му за тях и им хвърлил една торба с наденички през прозореца, наранявайки зле едната от тях, но няма смисъл да разваляме хубавата легенда.

Магьосниците нямаха балове. За това съществуваше една много известна песничка. Но те си провеждаха техния годишен „Извинете Ме“ бал, или танц „вход — свободен“, което представляваше една от пътеводните светлини в обществения календар на Анкх-Морпорк. Библиотекарят в частност, винаги го чакаше с нетърпение и използваше удивително огромно количество гел за коса.

Глас Човешки, Глас Божи и Глас Дяволски (лат.) — Бел.пр.

Cliff — скала, камък (англ.) — Бел.пр.

Bud — пъпка (англ.) — Бел.пр.

Е, с изключение на Невидимия Университет веднъж, но това беше само студентска шега.

Най-малката стая в Невидимия Университет всъщност е един шкаф за метли на четвъртия етаж. Той в действителност имаше предвид тоалетната. Лекторът имаше една теория, че всички истински хубави книги в някоя сграда — поне, всички наистина смешни книги (онези, с карикатури на крави и кучета и надписи, като: „В момента, в който той видя патицата, Елмър разбра, че ще е лош ден“.) — се свеждат до една купчина в тоалетната, но никой никога няма време да ги прочете всичките, нито пък знае дори как те са се озовали там. Изследването му причиняваше абсолютен запек и опашка пред вратата всяка сутрин.

И по нищо не личеше да прави каквото и да било на противника.

Той беше магьосник. Да улучи целта в тази игра за един магьосник не се свеждаше до номера с топката, дето три пъти трябва да обиколи масата. Най-добрият му удар беше веднъж по Възглавницата, веднъж по чайка, веднъж по тила на Касиера, който по това време минаваше по коридора отвън миналия вторник (малко времево завъртане тук) и едно майсторско рикоширане от тавана. Беше пропуснал да вкара същинския удар на косъм, но въпреки всичко си беше дяволски хитро.

И това беше вярно. Природата може да се адаптира практически към всичко. Наистина имаше риби, възникнали, за да оживеят в реката. Те приличаха на кръстоска между мекотел рак и индустриална прахосмукачка, имаха навика да експлодират в пресни води, а това, което трябваше да използва човек за стръв не влизаше никому в работата, но те бяха риби и един спортист като Ридкъли въобще не се интересуваше от това какъв вкус има уловът.

Старши Кавгаджията имаше една теория, според която дългата храна — боб, кервиз и ревен, те прави по-висок, поради знаменитата Доктрина на Лекарските Предписания. Тя със сигурност го правеше по-лек.