Тери Пратчет - Музика на душата

— На твое място, аз не бих се примирила с това — рече Глория през пълна с риба уста. — Това е Векът на Плодния Плъх, в края на краищата. Аз бих тропнала начаса с крак и бих казала „Не“. А, Сюзън?

— Какво? — рече Сюзън, която си мислеше за нещо друго. После, когато й повториха всичко, тя каза: — Не. Аз първо бих погледнала как изглежда. Може пък да е и хубав. И тогава планината е бонус.

— Да. Има логика. Баща ти не ти ли изпрати снимка? — попита Глория.

— О, да — отвърна Джейд.

— Е…?

— Хм… има някои хубави цепнатини — замислено рече Джейд. — И ледник, който баща ми казва, бил вечен даже и посред лято.

Глория кимна одобрително.

— Изглежда ми добро момче.

— Но аз винаги съм си харесвала Крег от съседната долина. Татко го мрази. Но той работи много и спестява и почти е събрал вече достатъчно за собствен мост.

Глория въздъхна.

— Понякога е трудно да си жена. — Тя сръга Сюзън. — Искаш ли малко риба?

— Не съм гладна, благодаря.

— Наистина е добра. Не е като онази развалената, дето беше.

— Не, благодаря.

Глория я сръга отново.

— Искаш ли тогава да идеш и да си вземеш само за теб? — каза тя, като се хилеше цинично в брадата си.

— Защо да го правя?

— О, само няколко момичета ходиха там днес — каза джуджето. Тя се приближи още повече. — Новото момче, дето работи там — каза тя. — Мога да се закълна, че е елф.

Дръпнаха нещо вътре в Сюзън и то издрънча като струна.

Тя се изправи.

— Значи, това е имал предвид! Неща, които още не са се случили.

— Какво? Кой? — попита Глория.

— Магазинът на Уличката на Трите Рози?

— Точно така.

Вратата към къщата на магьосника беше отворена. Магьосникът беше изнесъл един стол-люлка на входа и спеше на слънце.

На шапката му беше кацнал гарван. Сюзън се спря и го изгледа ядосано.

— А да имаш случайно някаква забележка, която да направиш?

— Гра гра — каза гарванът и напери пера.

— Добре — рече Сюзън.

Тя се приближи, давайки си сметка, че се изчервява. Зад гърба й един глас каза: „Ха!“ — Тя не му обърна внимание.

Сред боклуците в улея нещо неясно се раздвижи. Нещо, скрито от хартия за увиване на риба, продължи:

— СНХ, СНХ, СНХ.

— О, да, много смешно — каза Сюзън.

Тя продължи.

И после се втурна да тича.

Смърт се усмихна, отмести настрани лупата и се отвърна от Света на Диска, за да се озове под наблюдаващия поглед на Албърт.

— САМО ПРОВЕРЯВАМ — каза той.

— Точно така, Господарю — отвърна Албърт. — Оседлал съм Бинки.

— НЕ РАЗБРА ЛИ, ЧЕ ПРОСТО ПРОВЕРЯВАХ?

— Съвсем прав сте, Господарю.

— СЕГА КАК СЕ ЧУВСТВАШ?

— Чудесно, Господарю.

— ОЩЕ ЛИ СИ ПАЗИШ БУТИЛКАТА?

— Да, Господарю. — Тя стоеше на полицата в спалнята на Албърт.

Той последва Смърт навън в обора, помогна му да се качи на седлото и му подаде косата.

— А СЕГА ТРЯБВА ДА ИЗЛИЗАМ — каза Смърт.

— Такива са нещата, Господарю.

— ТАКА ЧЕ, СПРИ ДА СЕ ХИЛИШ ТАКА.

— Да, Господарю.

Смърт излезе навън, но се изненада, че насочва белия кон по пътеката към овощната градина.

Той спря пред едно конкретно дърво и известно време седя, втренчен в него. Най-накрая каза:

— НА МЕН МИ ИЗГЛЕЖДА НАПЪЛНО ЛОГИЧНО.

Бинки се обърна покорно назад и препусна в света.

Земите и градовете му лежаха пред него. Синя светлина гореше по острието на косата.

Смърт усети, че е обект на внимание. Вдигна очи към вселената, която го наблюдаваше с озадачен интерес.

Един глас, който само той чу, каза: „Та значи, бил си бунтовник, малък Смърт? Срещу какво?“

Смърт помисли върху това. Ако съществуваше ядлив и бърз отговор, то той не можа да се сети за него.

Така че не обърна внимание и продължи към животите на човеците.

Те имаха нужда от него.

Някъде, в някой друг свят, далече, далече от Света на Диска, някой нерешително вдигна един музикален инструмент, който отекна към ритъма на душата му.

Тя никога няма да умре.

Няма къде другаде да ходи.

© 1994 Тери Пратчет

© 1997 Мирела Христова, превод от английски

Terry Pratchett

Soul Music, 1994

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

Тери Пратчет. Музика на душата

ИК „Вузев“, 1997

Редактор: Владимир Зарков

Компютърно оформление: Таня Иванова

ISBN 954–422–049–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/14598]

Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00

Поради квантовете.

Един рядко задаван въпрос е къде точно е имала змии Медуза? Окосмяването под мишниците се превръща в още по-смущаващ проблем, когато непрестанно отхапва капачката на дезодоранта.