Тери Пратчет - Петият слон

— Вие двамата! — излая сержант Силен в ръката. — Трябваше вече да патрулирате! А аз имам работа на Улицата на чревцата!

Джуджетата успяха дори с походката си на излизане да подчертаят колко са ядосани.

— Я, к’во им щукна на тия? — изсумтя Фред Колън. — Много докачливи са станали. Господин Ваймс ръси такива лафове, без да спира, ама на никого не му пука.

— Щото той е Сам Ваймс — вметна Ноби.

— Охо, пък аз не съм, тъй ли?

— Ами не си. Ти си Фред Колън — напомни Ноби търпеливо.

— Тъй било, значи?

— Да, капитан Колън.

— Истина е и най-добре да я помнят! — кресна Колън. — Не пипам с кадифени ръкавички. Няма да търпя неподчинение! Отдавна си мисля, че Ваймс е доста мекушав с тия джуджета! Взимат същите пари като нас, ама са наполовина по-ниски!

— Да, да — забърбори Ноби, размахвайки ръце в трескав опит да замаже положението. — Фред, само че троловете са двойно по-големи от нас, пък и те взимат същите пари…

— Но пък мозъците им са една четвърт от нашите, значи важи и за тях…

Звукът беше продължителен и страховит. Редови стражник Шпат избута стола си назад и се изправи. Дъските на пода пукаха и скърцаха, когато подмина Колън, взе шлема си от закачалката с огромните си пръсти и тръгна към вратата.

— Ще ходя да патрулирам — изгъгна той.

— Твоята смяна започва след час — обади се стражник Визит.

— Ще ходя сега — оповести Шпат.

В стаята притъмня за миг, докато той се промуши през изхода.

— Ама к’ви са тия прищевки изведнъж? — сопна се Колън.

Другите се стараеха да не срещат погледа му.

— Ей, да не чух някакво кискане? — попита той заядливо.

— Сержант, никой не се е кискал.

— О, пак ли ще ме наричаш „сержант“, ефрейтор Нобс?

— Не, Фред, аз… Ох, божичко…

— Виждам, че тука доста сте се разпуснали — обобщи капитан Колън, а в очите му заиграха зли искрици. — Айде на бас, че знам к’во си мислите: „Туй си е старият дебелак Фред Колън, значи от днеска нататък ще си караме кефа.“

— Не, Фред, никой не те мисли за стар… Ох, божичко!…

— Само за дебелак, а? — Нажеженият поглед на Фред Колън обиколи стаята. Внезапно всички се изпълниха с необичайна прилежност в писането на докладите си. — Тъй! Друго ще бъде от днеска. Да ви е ясно. Знам ви всичките номерца… Кой го каза?

— Какво да е казал, капитане? — невинно се учуди Ноби, макар и той да чу прошепнатото „Щото от тебе сме ги учили“.

В момента беше готов да гълта жарава, но да не признае, че наистина са си позволили тази дързост.

— Някой нещо смотолеви.

— Капитане, сигурен съм, че всички мълчаха.

— И не ща да ме зяпате тъй!

— Никой не ви гледа! — изхленчи Ноби.

— А, мислите си, че нищичко не знам! — развика се Колън. — Ефрейтор, много начини има да зяпаш някого, без да го гледаш. Оня там ме зяпа с ушите!

— Фре… серж… капитане, стражник Пинг просто си пише усърдно доклада.

Разрошената перушина на Фред Колън се поприглади.

— Както и да е. Сега ще се кача в кабинета си. Ще има промени тука. И някой да ми донесе чаша чай.

Гледаха го как изкачва стъпалата, влиза в кабинета и затръшва вратата.

— Ех, да му се… — подхвана стражник Пинг.

Ноби имаше несравнимо по-богат опит от допира с характера на Колън. Припряно размаха ръка, а другата с драматичен жест опря до ухото си.

В тишината всички чуха тихото щракане на бравата.

— Няма да ни се отрази зле малко разнообразие — заяви стражник Пинг.

— Както е казал пророкът Осори, по-добре вол в двора на грънчар от Хершеба, отколкото сандал в бъчвата на винар от Гаш — отсъди стражник Визит.

— Ъхъ, и аз тъй знам — съгласи се Ноби. — Добре де, ще му направя чай. На всекиго му олеква, като си пийне чайче.

Две-три минути по-късно стражниците слушаха долитащите през вратата крясъци на Колън.

— Що за чаша е тая, ефрейтор?!

— Ами вашата, сер… капитане. Винаги в нея си пиете чая.

— Вярно, ефрейтор. Значи е сержантска чаша. А от к’во пият офицерите?

— Керът и господин Ваймс си имат свои чаши, най-обикновени…

— Тъй са си решили , ефрейтор, ама в устава на Стражата пише, че офицерите трябва да имат чаша с чинийка. Ей го тука — член 301, алинея В. Ясен ли съм?

— Не помня да имаме…

— Знаеш къде е касичката с дребните пари. Май само ти знаеш, а? Свободен си, ефрейтор.

Ноби слезе по стълбата пребледнял, стиснал окаяната чаша, нарушаваща устава. След секунди вратата се отвори отново.

— И не смейте да храчите в чашата ми! — изрева Колън. — Тоя мръсен номер също го знам! А чая ще ми го бъркате с лъжичка! Без хитрини!