Тери Пратчет - Петият слон

Рег се загледа.

— Рекох си, че наистина е цвъчка. От пиле.

— Засега я драснах с тебешир, щото нямах време да я направя както се полага. Недей да нахалстваш.

— А Ноби как пострада?

Ефрейтор Нобс притискаше мокър парцал към едното си око.

— Малко се поскараха с един неправилно паркирал трол.

— Дори за трол е простак, щом удря дама — промърмори Ноби.

— Ама ти не си дама. Само си носиш маскировката за регулиране на транспортния поток.

— А той откъде знаеше?

— Шлемът ти е на чутурата. И не биваше да му слагаш скоба на крака.

— Фред, той си беше паркиран.

— Щото го е съборила каруца. И ще ми викаш „капитане“.

— Те все си измислят някакви оправдания — заинати се Ноби.

— Рег, я ни покажи тоя мъртвец — прекъсна го Колън.

Огледаха старателно трупа в подземието.

— … и си спомних как Веселка разправяше — обясни стражник Шу, — че в Музея на джуджешкия хляб също смърдяло на котешка пикня и сяра.

— Такава воня не може да се сбърка — поклати глава Колън. — Един ден да поработиш тука — и край на запушения нос.

— Тогава си помислих, сър — продължи зомбито, — дали някой не е искал да направи отливка от копието на Питата.

— Я, сече ти пипето — възхити се Колън. — И ще имат истинската Пита, а?

— Ъ-ъ… Не съвсем, сер… капитане. Но пък ще имат копие на копието.

— Туй законно ли е?

— Не ми е ясно, сър. Но не ми се вярва. Никое джудже обаче не би се заблудило за повече от минутка.

— Че тогава кому е притрябвало да го очисти?

— На баща с тринайсет дечица, а? — подсказа Ноби. — Ха-ха.

— Ноби — сепна се Колън, — стига си опипвал стоката. Хич не отричай! Видях те да си пълниш чантичката с поне две дузини пакетчета.

— Нема лошо — изтътна тролът. — Господин Сонки все разправяше, че за Стражата били безплатни.

— Е, туй е било много… любезно — смънка капитан Колън.

— Ъхъ. Не искал да се развъдят още скапани ченгета по улиците.

Един гълъб избра този изпълнен с дипломатически затруднения момент, за да кацне на рамото на Колън и да потвърди повишението му. Колън взе капсулката и разгъна листчето.

— От Визит. Имало улика.

— За какво? — не разбра Ноби.

— Не знам. Просто улика.

Колън свали шлема и си избърса челото. Ето от какво се боеше. В очуканите дълбини на душата си подозираше, че Ваймс и Керът умееха да подреждат уликите една до друга и да виждат накъде водят. В това им беше дарбата. Е, той си имаше свои таланти… Например умееше да се погажда с хората, винаги носеше бронирания си нагръдник излъскан и дори насън се справяше със сержантските си задължения.

— Ами напиши си доклада. Добре го даваш. Ние се връщаме в Участъка. — Щом двамата с Ноби се отдалечиха, Колън изпъшка: — Виждам аз, че тая работа ще ме довърши. Ами книжата? Знаеш колко се оправям с книжата.

— Фред, ти четеш много усърдно, иначе нищо ти няма. Нали съм те гледал? Цяла вечност мъдруваш над една страница. Викам си — всичко иска да разбере.

— А, тъй си е — оживи се Колън.

— Ако ще и да е менюто в „Клачианска бърза закуска“. Случва се да зяпаш един ред цяла минута.

— Що да се оставям да ме метнат?

Колън изпъчи гърди… тоест ги изду още повече напред.

— Имаш нужда от помощник — завърши Ноби и вдигна полата на роклята си, за да прескочи поредната локва.

— Сериозно?

— Да, няма спор. Щото ти ще си началникът.

— Ъхъ, вярно. — Колън с облекчение се вкопчи в сламката. — Човек не може да върши всичко сам и да има време за четене на дълги думи, нали?

— Улучи десетката. Разбира се, сега имаме и един сержант по-малко в Участъка.

— Добре, че ми напомни. Доста ще сме заети.

Повървяха още малко.

— Ама можеш да повишиш някого — подсказа Ноби.

— Мога ли?

— Иначе к’ва полза да си началник?

— Прав си. Иначе работата ще ме затрупа. Хъм… Ти сещаш ли се за някого?

Ноби въздъхна мислено. По досетливост Фред Колън можеше да се мери със стола, на който обикновено седеше в Участъка.

— Хрумна ми едно име…

— А, да, бе. Рег Шу, нали? Няма проблеми с писането, мисли упорито и е доста хладнокръвен — отсъди Колън. — Направо леден, правичката да си кажем.

— Само че е малко умрял — напомни Ноби.

— Е, да, туй си е явен минус.

— И се разпада на части точно когато не очакваш.

— Истината говориш — призна Колън. — Никому не се харесва да стисне нечия ръка и накрая да излезе, че има повечко пръсти.

— Що не помислиш за някого, дето вечно го подминават незаслужено? — хвърли се в последна решителна атака Ноби. — Може да не е хубавец, ама опитът му в Стражата и особено в контрола на транспорта ще е важен за града, ако хората не вдигат толкоз врява за една-две грешчици, дето бездруго не са се случвали.