Тери Пратчет - Петият слон

— Вие сте необходим на Стражата, господин Айрънфаундърсън.

— Стражата не се крепи само на един човек, сър — възрази Керът, вторачен право напред.

— Не бих искал да си представя какво ще се случи, когато започне да се крепи на сержант Колън.

— Сър, хората понякога не преценяват вярно стария Фред. Той има солидна основа.

— За коя точно част от тялото му говорим, кап… господин Айрънфаундърсън?

— Сър, исках да кажа, че той не се обърква в критични ситуации.

— Той не прави каквото и да било в критични ситуации — подчерта Патрицият. — Освен може би да се скрие. Дори бих си позволил да кажа, че самият той е цяла критична ситуация.

— Решението ми е окончателно, сър.

Лорд Ветинари въздъхна, отметна глава и погледа тавана.

— В такъв случай, капитане , ми остава да ви благодаря за службата и да ви пожелая сполука във всички бъдещи начинания. Разполагате ли с достатъчно пари?

— Спестих немалко, сър.

— Все пак пътят до Юбервалд е дълъг.

Мълчание, после:

— Сър?…

— Да?

— Откъде знаете?

— О, отдавна е измерен. От изследователите, после и от земемерите.

— Сър!

Ветинари поклати глава.

— Да речем, че си послужих с… дедукция. Както и да е, капитане, аз предпочитам да приема, че вие излизате в отпуск с неопределена продължителност. Известно ми е, че никога не сте си го позволявал, откакто сте на служба в града. Убеден съм, че ви се полагат немалко седмици.

Керът си замълча.

— А на ваше място — добави Патрицият — бих започнал издирването на сержант Ангуа от Разклатената порта.

Далеч не веднага Керът промълви тихо:

— Милорд, предложението ви да не е следствие от някакви сведения, които сте получил?

Тънките устни на Ветинари се разтеглиха в усмивчица.

— Не. Но Юбервалд преживява смутни времена, а тя, разбира се, е от аристократичен род. Допускам, че са я повикали. Нямам с какво друго да ви помогна. Както казват, ще трябва да се осланяте на своя нюх.

— Мисля, че знам къде да намеря някого с много по-остър нюх от моя — промърмори Керът.

— Добре. — Патрицият опря лакти на бюрото си. — Желая ви успех в търсенето. И въпреки всичко съм уверен, че ще ви видим отново. Мнозина тук разчитат на вас.

— Да, сър.

— Желая ви приятен ден.

Щом Керът излезе, Ветинари отиде в другия край на кабинета си, където върху една маса бе разстлана карта на Юбервалд. Беше доста овехтяла, но пък повечето картографи, които напускаха отъпканата пътека в онези краища, прекарваха остатъка от живота си в опити да я намерят отново. На картата бяха отбелязани колебливо коритата на няколко реки, тук-там имаше градове или поне техните имена, вероятно сложени от съставителя, за да не пълни картата само с — казано на професионален жаргон — БКСЮ 10 10 Безкрайни километри скапан Юбервалд. .

Вратата се отвори и секретарят Дръмнот влезе безшумно като падащо перце.

— Милорд, това е донякъде неочакван обрат — изрече кротко.

— Поне не е типичен — призна Патрицият.

— Желаете ли да изпратя съобщение до Ваймс по семафорните кули? Вероятно ще успее да се върне още утре.

Ветинари се бе вторачил напрегнато в почти празната, еднообразна карта. Долавяше натрапчивата й прилика с бъдещето — няколко груби очертания, още няколко догадки, останалото трябва да се сътвори тепърва…

— Хъм? — смънка разсеяно.

— Сър, желаете ли да върна Ваймс?

— О, небеса, не. Ваймс в Юбервалд… това ще бъде по-забавно от нахлуването на разгонен пор в зала за боулинг. А и как да пратя другиго? Само Ваймс можеше да тръгне към Юбервалд.

— Сър, нима не сме изправени пред истински инцидент?

— Хъм?

— Но как иначе да го наречем, сър, когато младеж с такива блестящи заложби зарязва кариерата си, за да хукне след едно момиче?

Патрицият поглади брадичката си и се усмихна на някаква споходила го мисъл.

На картата имаше една рязко изпъкваща линия — показваше нашествието на семафорните кули. Беше идеална геометрична права, дръзко предизвикателство на абстрактното мислене срещу гъстата тъма на безкрайните километри скапан Юбервалд.

— _Вероятно_ — натърти Патрицият — ще го наречем допълнително предимство. Донеси ми каквото имаме за върколашките кланове, моля те. Ох, да… и макар че се бях заклел никога да не допусна това, подготви съобщение до сержант Колън. Уви, предстои му повишение.

Мръсна платнена шапка лежеше на калдъръма. По камъните до нея някой бе изписал с тебешир:

Молйъ помугнеТИ на ТуЙ КучиНци