Тери Пратчет - Петият слон

— Малко като ги нацепиш с ножицата и стават най-свестните дъждобрани! — прихна гнусничко гномът.

Стражник Шу въздъхна. Известно му беше, че господин Ваймс неофициално се стремеше да привлича етнически малцинства в Стражата 9 9 Рег Шу принадлежеше към общността на мъртъвците и естествено се смяташе за член на етническо мнозинство. , но не би могъл да прецени дали това е благоразумно в случая с гномите, макар и да нямаше по-малко — поне на ръст — малцинство от тяхното. Гномите страдаха от вродена съпротива срещу всякакви правила. Не само срещу законите, но и срещу неписаните норми, на които другите се подчиняваха по инстинкт, например „Не се опитвай да изядеш този жираф“ или „Не удряй с чело някого по глезена, ако не те пусне да минеш пръв“. Предпочиташе да си представя стражник Суайърз като самоходно и самонасочващо се оръжие.

— Най-добре ни покажете — предложи Шу — този мърт… тоест лицето, което в момента е екзистенциално ощетено.

Слязоха долу. Там от една греда висеше такова нещо, че би го уплашило до смърт, ако вече не беше зомби.

— ’Звинявайте, значи — сепна се тролът и захвърли нещото в ъгъла, където то се събра на гумени гънки.

— А бе, туй пък що за чудо е? — облещи се стражник Суайърз.

— Ами нали требеше да смъкнем каучука от него — подсети го тролът. — Бързичко засъхва, значи, като го изкараш на въздух.

— Ей, толкова голям „Сонки“ не бях виждал! — ухили се Бъги. — Човекът сигурно тъкмо тъй е искал да си иде от света!

Рег оглеждаше трупа. Нямаше нищо против да разследва убийства, дори съпроводените с голяма мацаница. От неговата гледна точка смъртта беше просто промяна в начина на живот. Така де, бил съм и аз в това положение, знам какво е да носиш саван… После ставаш и продължаваш напред. Разбира се, знаеше и че мнозина не успяват да преминат критичния момент. Смяташе, че са били прекалено мързеливи, за да вложат необходимите усилия.

В шията зееше разкъсана рана.

— Има ли някакви близки? — попита Рег.

— Май му се намира един брат нейде из Юбервалд. Пратихме му вест. По кулите, де. Взеха ни двайсет долара! Направо ни разбиха!

— Сещате ли се защо някой е решил да го убие?

Тролът се почеса по главата.

— Ми щото е искал да пукяса. Сериозна причина.

— Но защо са поискали да го лишат от живот? — Рег Шу се отличаваше с безкрайно търпение при нужда. — Да не е имал неприятности?

— Бизнесът не вървеше много напоследък, туй поне го знам.

— Нима? Мислех си, че печелите луди пари.

— Да, де, к’во друго ще си помислиш, ама не всичко, дето му викат „Сонки“, се прави тука. Щото сме станали… — тролът се напъна да възпроизведе трудната дума — … нацир… не, бе, нарицателно понятие. Разни мръсници ни подбиват пазара, имат си вече по-свестни фабрики и измислят нови хитринки. Правят ги с вкус на картофки и сиренце или пък им слагат звънчета, ей таквиз ми ти работи. Господин Сонки пък не щеше и да чуе за тия щуротии, та затуй бизнесът пострада.

— Представям си колко се е тревожил — вметна Рег разговорчиво.

— Честичко се затваряше в канцеларията.

— А, това пък защо? — учуди се подчертано стражник Шу.

— Ми той беше шефът. Нема да го разпитвам, я. Само разправяше, че сме щели да свършим една много извъртяна работа и пак да си стъпим на краката.

— Така ли? — Рег мислено подчерта последното изречение. — Що за работа?

— Де да знам. Шеф ми беше, нема…

— … да го разпитваш, ясно. Предполагам, че никой не е видял убийството, нали?

Огромното лице на трола отново се разкриви от интелектуалния напън.

— Убиецът требе да е видял всичко, пък и господин Сонки…

— А освен тях? — с търпението на мъртвец попита Рег.

— Де да знам.

— Благодаря ви за съдействието — учтиво изрече зомбито. — Ще огледаме тук, ако не възразявате.

— Както щете.

Тролът се върна при казана с похабения каучук.

Рег Шу не се надяваше да намери нещо интересно и не се излъга в очакванията си. Въпреки това прояви присъщото си старание. Такива са си зомбитата. Господин Ваймс му бе внушил да не се захласва прекалено по уликите, защото могат да подведат много коварно. Превръщат се в навик. И накрая щом откриеш дървен крак, копринена пантофка и перо на местопрестъплението, веднага съчиняваш елегантна хипотеза, включваща еднокрака балерина, подготвяща се за участие в „Пилешкото езеро“.

Вратата на канцеларията беше отворена. Трудно беше да се познае дали нещо липсва. Шу прецени, че бъркотията тук е нормалното състояние. Бюро, отрупано с хартии. Господин Сонки се бе придържал към метода „Остави го за после“. На работната маса имаше образци от каучук, разни опаковки, големи шишета с химикали и няколко дървени форми, в които Рег предпочете да не се заглежда особено зорко.