Тери Пратчет - Петият слон

Бележките пред очите му бяха малко по-правдоподобни — споменаваше се незнайна катастрофа, която изтребила милиони мамути, бизони и гигантски къртици, после ги покрила с камънак точно както в измишльотината за Петия слон. Имаше сбити изложения на древни тролски саги и джуджешки предания. Вероятно причината била в заледяване. Или в наводнение. Троловете се смятаха за първата разумна раса в света и може би те бяха присъствали при шумното падане на слона.

Все едно. Резултатът поне беше налице. Всеки — е, с изключение на Ваймс — знаеше, че най-добрата лой се добива в мините на Шмалцберг. От нея се произвеждаха най-белите и ярко горящи свещи, най-пенливите сапуни, най-чистото масло за лампи. Жълтата мас от кланиците на Анкх-Морпорк беше с несравнимо по-ниско качество.

Ваймс обаче още не схващаше същината. Златото… ами да, то беше важно. Немалко хора умираха, опитвайки се да се сдобият с него. И желязото… Анкх-Морпорк несъмнено имаше нужда от желязо. Както и от дървесина. Дори от камъни. Среброто също беше…

Върна се на страницата, озаглавена „Природни богатства“. Ето какво прочете за среброто: „Не се добива в Юбервалд след Диета на Буболечките през 1880 г. А. М. Притежаването на метала е официално забранено.“

Липсваше обяснение. Напомни си да попита за това Иниго. Нали имаш нужда от сребро, ако наоколо се навъртат върколаци? Положението сигурно е било съвсем вкиснато, щом са похапвали буболечки по онова време…

Както и да е, от среброто имаше полза, но лойта си беше просто… лой. Досущ като бисквитите, чая и захарта. Намираш я в някой шкаф. Не й бяха присъщи нито стил , нито романтика . Най-обикновено вещество в казани и кутии.

Към следващия лист беше защипана допълнителна бележка: „Петият слон като метафора се среща и досега в езиците, които се говорят в Юбервалд. В зависимост от контекста може да означава «нещо, което не съществува» (ние бихме казали «клачианска мъгла»), «нещо, чиято същност е различна от видимото» или «нещо невидимо, което контролира събитията»“.

Ваймс поклати глава. Не обичаше такива засукани приказки.

— Стражник Шу — представи се полицаят, когато му отвориха вратата на каучуковата фабрика. — Убийство.

— Да, бе, ясно, заради господин Сонки идвате — отвърна стоящият зад прага трол.

Отвътре лъхаше топла влага, воняща на пикливи котки и сяра.

— Не, споменах причината да съм зомби — обясни Рег Шу. — Установих, че това спестява неловки моменти в общуването. Но наистина ние идваме заради предполагаемия покойник.

— Вие ли? Другият де е? — зачуди се тролът, без да коментира сивата кожа на стражника и шевовете по нея.

— Поглеж насам, бе, грамадо!

Тролът сговорчиво сведе глава — необичайна постъпка в Анкх-Морпорк, чиито жители предпочитаха да не виждат в какво са стъпили.

— Олеле… — избоботи той и отстъпи от вратата.

Имаше и такива, които разправяха, че гномовете не са по-войнствена раса от останалите. И бяха прави. Само че у гномовете нормалната свадливост беше натъпкана в тела, високи една педя. Подобно на другите случаи на високо налягане тя избухваше твърде често. Бъги Суайърз се бе присъединил към Стражата само преди няколко месеца, но в града мълвата се разнасяше бързо и присъствието му вече будеше уважение… или поне ужас, от който ти се свива мехурът.

— Ей, стига си зяпал — подхвана Суайърз. — Къде е оня, вкочанясаният?

— Ами пъхнахме го в мазето — оправда се тролът. — Сега требе да се оправяме с половин тон каучук, дето ще иде нахалост. Той щеше да побеснее… да беше жив, де.

— Че защо ще хабите каучука? — не разбра Рег.

— Хем се сгъсти, хем се омърля. Требе да го хвърля, пък не е лесно. Днеска уж щяхме да топим цяла партида „Вълшебен ръбест кеф“, ама на дамите им призля, като го измъкнах от казана, та се разотидоха.

Рег Шу се стъписа. Имаше не една причина да не си купува от стоката на господин Сонки, преди всичко защото романтичните истории не са типични за съществуването след смъртта. Но нима живите нямаха вече никакъв морал?

— Тук и дами ли работят?!

Тролът го зяпна недоумяващо.

— Ъхъ. Що пък не. Бачкането е леко. И те добре се оправят. Все се кискат и пускат майтапи, като топят формите и опаковат стоката, особено пък като правим от „Големият мъж“. — Тролът изсумтя. — Е, аз не им чаткам много шегичките…

— Едно пени е добра цена за пакетче „Големият мъж“ — отбеляза Бъги Суайърз.

Рег Шу се вторачи в мъничкия си партньор по патрулна двойка. Не, за нищо на света нямаше да зададе напиращия въпрос… Суайърз обаче разгада правилно изражението му.