Тери Пратчет: Петият слон

— … смущаващи, нали? — с надежда подсказа Ноби.

— Именно. Фред, радвам се, че си отхвърлил толкова много канцеларщина.

Колън стоеше като закован, докато Ноби не го издърпа от кабинета с едната си ръка, отдавайки чест с другата.

Ангуа чуваше разправията помежду им, започнала още от първото стъпало надолу.

Керът стана, избърса стола и грижливо го бутна да опре в бюрото.

— Е, прибрахме се у дома.

— Да… — отвърна Ангуа.

„Оказа се, че знаеш как да гаднееш. Но и с това си служиш като с нокът — изскача при нужда, а после няма и следа от него.“

Той хвана ръката й и прошепна:

— Вълците никога не се оглеждат назад.

© 1999 Тери Пратчет

© 2000 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

The Fifth Elephant, 1999

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

ИК „Вузев“ — „Архонт-В“, 2000

Редактор: Весела Петрова

ISBN 954–422–063–1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/13869]

Последна редакция: 2009-10-10 14:30:00

Но не камък и желязо в мъртвата им форма, каквито са сега, а живи. Джуджетата са твърде изобретателни в митовете си за минералите.

Имената на вампирите се удължават постепенно. Нали трябва да запълват безкрайните години с нещо?

Поне не от вида, който тя носеше.

Напоследък и ефрейтор Нобс.

Не биха се насилили за нищо на света да произнесат „нейните“.

Тоест непроучена от истински пътешественици и изследователи. Местното население не влиза в сметката.

Особено ако е зелено и бълбука.

Само че те не бяха сигурна опора във вторниците.

Рег Шу принадлежеше към общността на мъртъвците и естествено се смяташе за член на етническо мнозинство.

Безкрайни километри скапан Юбервалд.

Която нито едно друго животно не би заело доброволно.

Това твърде много би снижило вероятността ръката да даде храна и на другия ден.

Силициевият мозък на Детритус беше особено чувствителен към промени в температурата на външната среда, както е присъщо на всички тролове. При достатъчно падане на термометъра ставаше дори опасно интелигентен.

Вид баница, сякаш замесена от стари пердета.

Палачинки от черно елдено брашно, пълнени с… разни неща.

Хляб от пащърнак, който по всеобщото мнение на местните жители е далеч по-вкусен от скучните пшенични измишльотини.

Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.

Веднъж си поприказва с Керът що е то „демокрацията“ на ефебианците. Особено любопитна му се стори възможността всеки 19 19 С изключение на жените, децата, робите, идиотите и хората, които не са „наши хора“. да гласува. Скоро обаче установи, че както самият той би имал глас, нищо не би попречило и на Ноби Нобс да упражни същото право. Ваймс веднага стигна до извода, че системата страда от неизлечим недъг.

С изключение на жените, децата, робите, идиотите и хората, които не са „наши хора“.

Маркиз дьо Въртиопаш непрекъснато се биел на млади години, почти винаги заради честта на фамилното си име. Написал сборник с правила за — както той се изразява — „благородното изкуство на юмручния бой“. Сборникът се състоял преди всичко от списък на местата, където другите не бивало да го удрят. Мнозина се възхитили на творбата му и вече заставали с вирната напред брадичка и свити юмруци в позата на мъжествена агресивност… но срещу хора, които не са чели книгата на маркиза, обаче знаели как да пребият някого със стол. Последните думи на учудващ брой жертви гласят: „Мамка му на скапания маркиз!…“

Важното беше да се взираш в характерните белези.

Петмезената мина под Анкх-Морпорк се бе изчерпала отдавна, остана само улицата на нейно име. Но сблъсъкът на Диска с Петия слон бе погребал незнайно колко хиляди декари праисторическа захарна тръстика в покрайнините на Юбервалд. Образувалата се плътна кристална захар даде началото на процъфтяваща сладкарска и зъботехническа индустрия.