Една от причините за въпросния навик беше храната, поднасяна в клубовете. Там джентълменът можеше да се наслади на всички тежки и безвкусни гозби, с които бе свикнал още от училищния пансион. Витамините оставаха за съпругите.
Много по-трудно е, отколкото да виждаш несъществуващи неща, което всеки умее.
Вярно е. Шоколадов бонбон, който не сте искали да изядете, не се брои за шоколад. Това откритие е от същия дял на кулинарната физика, който е установил, че храната, изядена докато ходите, не съдържа никакви калории.
Уместно не поради конкретна причина, а по принцип. Някои неща са уместни, други — не. Един Игор върши само уместните неща.
Всеки Игор е лоялен, но нито един Игор не е тъп. Работата си е работа. Ако господарят вече не се нуждае от услугите ти, например защото разгневените селяни са му забили кол в сърцето, време е да си потърсиш ново поприще, преди да решат, че другият кол е за теб. Един Игор без никакво бавене проучва тайните изходи от замъка и знае кога да си приготви пътната торба. Някой от прадедите в рода е казал: „Ние ли трябвало да умрем? Моля? Къде е напишано «ние»?“
Вероятно е уместно да отбележим, че на никой Игор злото не му е присъщо поначало. Той обаче не си позволява да съди околните. Предполага се, че е така, защото ако работиш за върколаци, вампири или хора, смятащи хирургията не за наука, а за авангардно изкуство, и започнеш да ги съдиш, не би ти останало време да свършиш никаква работа.
Всяко общество изпитва потребност от подобен боен вик, но рядко се случва да го използва в най-неподправения му пълен вариант: „Помнете жестокостите, които извършиха срещу нас миналия път, защото с тях ще оправдаем своите жестокости днес! И така нататък в същия дух! Ура!“
Йети от планините Овнерог, където магическото поле на Диска с толкова силно, че е втъкано в самата местност, са сред малкото същества, които управляват личното си време и извличат от това генетични изгоди. Постигат един вид телесно ясновидство — откриваш какво ще те сполети, като позволяваш да те сполети. Ако се сблъска с опасност или рискува да си навлече смъртта, всеки Йети запазва живота си до момента и продължава нататък с изострено будно внимание. Утешава го увереността, че докара ли си белята, ще се събути в съхранения момент и това е особено важно! — ще помни неприятностите, които току-що са му се стоварили, но няма да се случат, защото следващия път няма да се прави на слабоумник. Изобщо не е чак такъв парадокс, защото след като събитието настъпи, оказва се, че не го е имало. В действителност съществува единствено споменът в главата на йети, но той може да се тълкува като извънредно точно предчувствие. Причинените от този похват дребни разбърквания във времето направо се губят сред чупките, хлътванията и възлите, оставяни от другите живи твари.
Макар и не изискан.
И това се случва с речника на човек, който дори замалко е възпитавал малки деца.
Защото понякога достига двайсетина долара на килограм.
Ако живеете в страна, където традиционно приготвената майонеза е на почит, не питайте. Заради душевния си покой.