Тери Пратчет - Крадец на време

Срещата й с нейния дядо не беше лека и за двамата. Тя му се разфуча, че е крил толкова неща от нея. Естествено той отрече. Кажеш ли на хората какво съдържа бъдещето, то вече няма да го съдържа. Логично. То се знае. За съжаление Сюзън мислеше предимно логично. Отново се върнаха към напрегнатите и възхладни отношения, в които прекарваха почти цялото си време. Мъничкото им семейство се крепеше на разногласията. Тя умуваше дали това не е най-нормалното състояние на едно семейство. А когато ножът опре в кокала (благодаря за полезните поговорки, госпожо Ог!), отново ще разчитат един на друг, без да се замислят. Иначе ще внимават да не си пречат взаимно.

Не бе виждала Смърт на мишките наскоро. Не смееше да се надява, че е мъртъв. Впрочем досега това не го бе възпирало.

Така се подсети за нещото под капака на бюрото. Сюзън строго забраняваше храненето през учебните часове и се придържаше към възгледа, че щом има правила, те важат и за нея. Иначе са обикновена тирания. Но дали правилата не съществуват, за да помислиш добре, преди да ги нарушиш?

Между книгите и контролните беше скрита половин кутия от най-евтината бонбониера на „Хигс и Микинс“.

Изобщо не се затрудни да повдигне капака и да пъхне ръка, без да променя подобаващото си изражение на учителка. Търсещите пръсти напипаха шоколад сред хартийките и я осведомиха, че е хванала проклет бонбон с нуга. Но тя не се поколеба. Животът е суров. Понякога ти се пада нуга.

Побърза да вземе ключовете и да отиде при шкафа с помощните материали. Надяваше се, че походката й е на човек, наумил си да провери моливите. В края на краищата не се знае какво става с тези моливи. Редно е да ги държиш под око.

Вратичката на огромния шкаф щракна зад нея и само светлината, процеждаща се през пролуката, разсейваше сумрака. Тя пъхна бонбона в устата си и затвори очи.

Леко картонено стъргане я принуди да ги отвори широко. Капаците се издигаха плавно над кутиите със златните и сребърните звезди.

Звездите се изсипаха и полетяха из сенките в шкафа, грейнаха лъчезарно — истинска миниатюрна галактика.

Сюзън ги погледа и отсече:

— Добре, привлече вниманието ми, който ще да си ти.

Е, това възнамеряваше да каже. Но странната лепкавост на бонбона с нуга й позволи да произнесе „Обе, ивлее нимаието ми, ойто и да ши“.

По дяволите!

Звездите обикаляха в спирала около главата й, а в шкафа се спусна космически мрак.

— Ако ши ти, Шмърт на мишките!… — предъвка тя.

— Аз съм — обади се Лобсанг.

Тик-так

Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг.

© 2001 Тери Пратчет

© 2003 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

Thief of Time, 2001

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

Тери Пратчет. Крадец на време

ИК „Вузев“ — „Архонт-В“, 2003

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/14626]

Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00

Освен в извънредно малките вселени.

Предимно с много големи надуваеми топки в ръце.

Едно твърде надценявано забавление.

Пределната вещица си изкарва прехраната, като постоянно стъпва по пределите между живота и смъртта, светлината и мрака, доброто и злото, освен това (което е най-опасно) между днешния и утрешния ден.

Въпреки това използват вилици или поне представата за вилици. Както би казал философът, дори да приемем, че не съществува лъжица, остава въпросът защо имаме представата за супа.

Следва и продължението на историята. Послушникът, който възразил, че това било „някакво си олтарче на метач“, избягал от храма. Мълчаливият останал метач до края на живота си. А ученикът, който бързо прозрял неизбежната насока на историята, след няколко месеца усърдно метене и неспирни душевни терзания отишъл при Лу Цзе, коленичил и помолил да му бъде показан Правият път. Метачът без бавене го отвел в доджото на Десети джим, където има страховити устройства за обучение с множество назъбени остриета от рода на „клонг-клонг“ и „ау-леле“. Както гласи историята, Метачът отворил шкафче в дъното на залата, извадил метла и изрекъл тези слова: „Едната ръка тук , а другата — там , ясно? Никой не хваща правилно. Мети равномерно и плавно, така метлата ще върши почти цялата работа вместо теб. Никога не се опитвай да местиш с метене голяма купчинка боклук, така ще събираш по два пъти прахоляка. Използвай мъдро лопатката и помни — в ъглите с малка метличка.“