Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Ха, взводове — обади се Иван. — В момента около този кораб кръжат три имперски кръстосвача.

Бенин леко се усмихна и сви рамене.

— Вярвам, че гем-генерал Чилиан е жертва — обади се Майлс, — въпреки че с-сигурно ще искате да го разпитате за действията на съпругата му, хоут Вио.

— Вече е задържан — увери го Бенин.

Задържан, а не арестуван. Явно досега Бенин се беше държал точно според предвиденото. Но дали вече разбираше в какво са замесени всички сатрап-губернатори? Или Кети бе предпочел да се жертва? „Това е вътрешен въпрос за сетаганданците“ — напомни си Майлс. Не беше негова работа да се занимава с това. Неговият дълг беше да измъкне Бараяр от капана. Той се усмихна към блестящия мехур, който все още пазеше истинския Велик ключ. Хоут Надина и хоут Пел се съветваха с неколцина от хората на Бенин. Явно искаха вместо да се опитват да махнат силовото поле, да уредят транспортирането на мехура и скъпоценното му съдържание до Звездните ясли.

Ворийди мрачно изгледа Майлс.

— Едно от нещата, които лорд Ворпатрил все още не ми е обяснил, лейтенант Воркосиган, е защо сте прикрили първоначалния инцидент, в който е бил замесен предмет с такова голямо значение…

— Кети се опитваше да стовари вината върху Бараяр, сър. Докато успея да получа необорими доказателства, че…

— На своя глава — неумолимо продължи Ворийди. Майлс за секунда се замисли дали да не се престори, че шоковата палка му е отнела способността да говори. За съжаление нямаше как. Всъщност, като си помислеше, собствените му мотиви му изглеждаха неясни. Какво всъщност искаше в началото, преди водовъртежът на събитията да превърне собственото му оцеляване в негова главна грижа? Ами да, разбира се. Публично признание.

„Не и този път, момчето ми.“ Древни, но предизвикателни фрази като „неотложни мерки“ и „принудителна намеса“ се носеха в главата му.

— Всъщност, сър, в началото изобщо нямах представа какво представлява Великият ключ. Но след като хоут Райън се свърза с мен, проблемът се превърна за много кратко време от съвсем тривиален в изключително деликатен. Когато разбрах истинската дълбочина и сложност на заговора, вече беше прекалено късно.

— Прекалено късно за какво? — безцеремонно попита Ворийди.

Тъй като ефектът от шоковата палка още не беше напълно отшумял, на Майлс не му се наложи да се преструва, че се усмихва болезнено. Изглежда, Ворийди беше убеден, че Майлс не е никакъв таен агент, работещ пряко за Саймън Илян. „А точно това искаш да мислят всички, не си ли спомняш?“ Майлс погледна гем-полковник Бенин, който слушаше смаян.

— Щяхте да ме отстраните от разследването и сам да се заемете с него, сър. Всеки в системата си мисли, че съм някакъв инвалид, уредил се със синекурна работа благодарение на връзките си. Никой не предполага, че може да съм много по-компетентен — нещо, което лейтенант лорд Воркосиган никога не би имал възможността да докаже публично, ако нещата се бяха развили по обичайния ред.

Общо взето, това беше вярно. Но Илян знаеше всичко за ключовата роля, която Майлс беше изиграл в Хиджън Хъб и другаде, както знаеха и баща му, премиерът граф Воркосиган, император Грегор и всички останали на Бараяр, чието мнение имаше някакво значение. Дори Иван знаеше за някои от необикновените тайни операции. Всъщност, изглежда, единствените хора, които не знаеха, бяха… враговете, които побеждаваха. Сетаганданците.

„Значи си направил всичко това само за да блеснеш в очите на Райън, така ли? Или заради нещо още по-важно?“

Гем-полковник Бенин бавно започваше да схваща.

— Значи сте искали да бъдете герой?

— И то толкова силно, че не ви е било грижа на чия страна? — донякъде смаян, добави Ворийди.

— Аз наистина направих услуга на Сетаганданската империя, това е вярно. — Майлс се опита да се поклони на Бенин. — Но мислех само за Бараяр. Губернатор Кети имаше доста подъл план срещу Бараяр. В крайна сметка целта ми беше да осуетя именно този план. И успях.

— Така ли? — обади се Иван. — А какво щеше да стане с тях и с теб, ако не бяхме дошли ние?

— О — усмихна се Майлс, аз вече бях спечелил. Кети просто още не го беше разбрал. Единственото нещо, което все още беше под съмнение, беше собственият ми живот — призна той.

— Защо тогава не постъпиш в сетаганданската имперска служба за сигурност, братовчеде? — предложи му Иван раздразнено. — Може би гем-полковник Бенин ще те повиши в чин.

По дяволите, Иван го познаваше твърде добре.