— Добър вечер, хоут Кети, гем-генерал Нару — учтиво се поклони Бенин. — По личната заповед на император Флечър Гиайа ви арестувам с обвинение в опит за държавна измяна. Допълнително утежнено — Бенин се обърна към Нару и усмивката му стана остра като бръснач — от убийството на имперския слуга ба Лура.
Когато групата на Бенин влезе да обезоръжи и арестува хората на Кети, пред очите на Майлс се появи истинска гора от ботуши. Кети и Нару бяха отведени последни, притиснати плътно от неколцина войници с безизразни погледи, които изобщо не даваха ухо на обясненията им.
Процесията спря пред влезлите в помещението бараярци и Майлс чу леденостудения глас на Кети:
— Моите поздравления, лорд Ворпатрил. Надявам се да имате достатъчно късмет, за да надживеете победата си.
— Ъ? — отговори Иван.
„О, остави го на мира.“ Щеше да е прекалено изтощително да обяснява на Кети колко се е объркал за малката роля на Майлс. Може би Бенин щеше му обясни как стоят нещата. След секунда войниците отведоха пленниците си по коридора.
Два чифта излъскани черни ботуши си пробиха път през тълпата и спряха пред носа на Майлс. Той успя да извърне глава и погледна през странна перспектива полковник Ворийди и Иван. Подът под горящата му буза беше студен и той изобщо не искаше да се движи, въпреки че подозираше, че е в състояние.
Иван се наведе над него.
— Добре ли си?
— Ш-ш-ш-шокова палка. Нищо с-с-чупено.
— Добре — каза Иван и го изправи, като го хвана за якето. Майлс за секунда увисна, мятайки се като риба на кука, докато най-после успя да се закрепи на краката си. Наложи се да се облегне на Иван.
Полковник Ворийди го изгледа отгоре до долу.
— Ще настоявам посланикът да отправи официален протест по повод всичко това. — Дистанцираното изражение на Ворийди подсказваше, че той явно съжалява, че онова приятелче е изключило прекалено рано шоковата си палка. — Ще се наложи Воробьов да използва целия арсенал, с който разполага. Подозирам, че направихте най-невероятния публичен инцидент в кариерата си.
— О, полковник — въздъхна Майлс. — Уверен съм, че н-няма д-да има н-никаква публичност. Щ-ще видите.
Гем-полковник Бенин се въртеше около хоут Пел и хоут Надина. Беше им осигурил нови кресла, макар и без силови полета, дрехи и свита. Може би ги арестуваше по подходящ за тях начин? Майлс погледна Ворийди:
— Иван вече… обясни ли ви всичко?
— Така мисля — отговори Ворийди малко заплашително.
Иван кимна енергично, но после взе да увърта:
— Всичко, което можах. При така създалите се обстоятелства.
Тоест като се имат предвид подслушвачите, реши Майлс. „Всичко ли, Иване? Моето прикритие още ли е непокътнато?“
— Признавам — продължи Ворийди, — че още асимилирам всичко това.
— Какво с-стана след като напуснах Звездните ясли? — обърна се Майлс към Иван.
— Дойдох на себе си и ти беше изчезнал. Май това беше най-лошият момент в живота ми, като си дадох сметка, че си се впуснал в някаква луда акция без никакво подкрепление.
— О, ти беше моето подкрепление, Иване — промърмори Майлс и си спечели един злобен поглед. — При това много добро, както току-що показа, не е ли така?
— Да, по най-любимия ми начин — в безсъзнание на пода, неспособен да намеря и капка смисъл в постъпките ти. Ти беше заминал да те убият или нещо още по-лошо, а после всички щяха да обвинят мен. Последното нещо, което ми каза леля Корделия преди да заминем, беше: „И се опитай да го държиш настрана от неприятностите, Иване.“
Майлс направо чуваше нарежданията на графиня Воркосиган, допълнително усилени от умелата имитация на Иван.
— Както и да е, веднага щом се досетих какви си ги забъркал, се измъкнах от хоут-дамите…
— Как?
— Господи, Майлс, та те са точно копие на майка ми, само че умножена по осем. Уф! Както и да е, хоут Райън настоя да отида при гем-полковник Бенин, което направих с удоволствие — поне той изглежда така, сякаш главата му е на място…
Вероятно привлечен от произнасянето на името си, Бенин се обърна и се заслуша.
— …и, слава Богу, той взе думите ми сериозно. Явно е намерил повече смисъл в ломотенето ми.
Бенин кимна.
— Естествено бях силно заинтересуван от необикновената активност около Звездните ясли днес…
„Около“, не „вътре“. Добре.
Моето собствено разследване вече ме беше накарало да заподозра нещо, в което имаше пръст един или повече губернатори, затова поставих взводовете в орбита в повишена бойна готовност.
Читать дальше